|
Това е Люси Сетиян – най-влиятелният блогър на екологична тематика в европейския конкурс "Th!nk About It 2: Климатични промени" на Европейския център по журналистика. Скоро след това ЕК я избира и за един от най-успешните коментатори по темата в специалния си сайт на http://www.fightclimatechange.eu/, посветен на борбата с промяната в климата. Иначе Люси е последна година студентка в ТУ, София. Занимава се основно с медии. Както тя самата казва за себе си – инженер по образование, но журналист на практика. Ето какво сподели тя за екологията като личен принос и като държавна политика при връчването й на наградата "Еко съзнание".
В блога си пишеш за различни неща, също и по темата „зелено”. Колко голяма част от него заема тя?
След инициативата на Европейския център по журналистика все повече пиша за екология.
Постепенно навлязох в темата и ми става все по-интересна. На международно ниво се провеждат редица прояви, които събират хора от цял свят, работещи в сферата на зелените технологии и еко политиката. Докато бях на срещата за климатичните промени в Копенхаген ми беше много интересно да се срещна както с професионалисти в тази област, така и с хора, които нямат специализирана подготовка, а като еко любители се опитват да живеят устойчив начин на живот. В последствие и аз станах част от тази група.
Имаш ли наблюдения с обратни коментари от блога си или от разговори с познати, че някой се е повлиял положително от това, което пишеш за екологията?
Не мога да кажа кой какво от почерпил от моя блог. Писаха ми хора от Африка, Азия, по-малко от България. Поздравяват ме и ме питат какво може да се направи по даден екологичен проблем. Искат да изследвам техни теми и да представям техни проблеми, които са за техните географски ширини. От България също ме потърсиха няколко еко медии, които се свързаха с мен и ме поощриха. Освен това с мен се свързаха и хора, които се занимават с климатичните промени – така да се каже „ядрото” на българското зелено.
Какво е мнението ти – защо срещата в Копенхаген не успя?
Всяка държава, всяка организация има свои собствени интереси и затова беше съвсем логично да не се постигне едно споразумение. Някакви общи разбирания, свързани със зелената политика, които да бъдат подписани и подпечатани като бъдеща програма могат да се постигнат само в дадена страна или в определен регион от света. Но на световно равнище е почти изключено да се постигне подобно споразумение на 100 %. Що се отнася до България – тя трябва да си оправи първо собствените проблеми и после да се включва с 20 хиляди евро, което е символичен подарък за Европейския съюз. По-добре да се включим със специалисти в областта на екологията, които да приложат своите практики, да обучават и т.н., отколкото да инвестираме средства, които са меко казано смешни и недостатъчни на фона на милионите, които отделят големите държави.
В блога си пишеш за прасенца, които се отглеждат за домашни любимци, като по този начин може да се реши проблема с органичните отпадъци. Знаеш ли дали в България някой вече има такива животни?
Мини-прасенцата са с големината на котка и предполагам, че се гледат по-лесно от куче. Официалната теория за произхода им е, са се получили от кръстоска на прасета, чиято порода е била такава – по-малки от обикновените. Получих много запитвания по въпроса – основно откъде може да се купят. Това показва, че хората възприемат прасетата не като нещо, което ще изядат, а и като еко решение. В България няма още такива прасета.
Според теб има ли редовият българин екологично съзнание?
От миналата година, откакто се занимавам с темата, мога да кажа, че има промяна, но тя е и на световно равнище. Може би и поради факта, че Европейският съюз се опитва да ни обучи и ни насочва в тази област. Това разбира се спомага за общественото съзнание, но все още сме на много нисък етап.
Може ли всеки човек да стане еколог, без да има специално образование?
След като човекът е част от природата, връзката му с нея не може да бъде прекъсната, а напротив – той трябва да се стреми към баланс. Има различни разбирания за това да си еколог. Може да си еколог за малките неща, за това, което зависи от теб и ти самият можеш да го прилагаш всекидневно. За съжаление в България екологичните начинания не са толкова успешни, защото хората у нас все още нямат екологично мислене.
Интересна страна на въпроса за екологията е, че когато една компания направи нещо зелено, всички скачат срещу нея и я обвиняват, че има някакви скрити подбуди. Разбира се, че съществува и имиджовия момент, но това е само като допълнение. Важното е, че се прави нещо полезно, важен е резултатът. В България има доста компании, които се стараят да поддържат зелена активност и на практика успяват да го направят.
Три-четири идеи как да намалим екологичния си отпечатък?
Всяка зелена технология има две страни. Например вятърните мелници променят/спират въздушни течения; прекомерното отглеждане на селскостопански животни е свързано с отделянето на метан; новите енергоспестяващи крушки съдържат живак, който замърсява природата, ако се изхвърлят на неподходящо място. Но това не бива да ни спира да правим малки или по-големи зелени промени във всекидневието си.
По цял свят има безброй много идеи как човек може да даде своя принос за екологията. Не е задължително да си купите електрическа кола. Може да направите нещо в квартала, в който живеете, да почистите кътче от планината, да посадите две дървета. Обикновените неща са лесни за осъществяване – да принтирате на гърба на отпечатания лист, да замените електрическите крушки с енергоспестяващи, да регулирате използването на електрически уреди вкъщи и в офиса. Много от компаниите имат автоматични кранчета в тоалетните, което се оказа, че не е ефективно, защото в някои случаи фотоклетката така е програмирана, че водата продължава да тече след като ти си излязъл от тоалетната. Оказва се, че механичния кран пести много повече вода. Не много хора обръщат внимание на това, че нямаме зелени площи в градовете или че пред къщите ни има боклуци, или изоставени от 10 години коли, които не са в движение. Това са все „зелени” неща, които са и част от гражданското съзнание. Всеки може да прави нещо, както и да насърчава другите да правят „зелени” неща. Дори писането на блогове поощрява хората. Всичко е екология и тя не винаги е свързана с пари.
Публикации на Люси Сетиян може да намерите още на следните адреси:
http://lucysetian.eu/
http://climatechange.thinkaboutit.eu/think2/blogger/setian |
