Какво е EcoVege

Следващите четири фактора или въобще  не са взети под внимание, или са недооценени от ФАО при пресмятането на вредните емисии. Те водят до нови  5 560 милиона тона въглероден еквивалент CO2е , или 8,7 % от всички антропогенни емисии.

1. Докладът на ФАО „Дългата сянка на животновъдството” се позовава на статистиките от 2002 година. От 2002 до 2009 година общото количество  на животински продукти се е увеличило с 12%, което води до още  2 560 милиона тона CO2е,  или допълнителни 4%  емисии.

2. Както  ФАО, така и други институции системно  работят с числа, по-малки  от официалната статистика и за домашно отглежданите животни,  и за животновъдната индустрия. Докладът „Дългата сянка на животновъдството” не само не използва коригиращ множител за тези по-ниски стойности, но в някои секции  използва числа, по-малки от тези в собствената статистика на ФАО. Например в този доклад пише, че 33  милиона тона са произведените птици през 2002 година, докато в друг  доклад на ФАО „Поглед върху храната” („Food Outlook”)  от април 2003 се съобщава, че 72,9 милиона тона птици са били произведени по света през 2002 година. В доклада също се заявява, че 21,7 милиарда глави добитък са били отглеждани  през 2002, докато много неправителствени организации съобщават за около 50 милиарда глави добитък, отглеждан през всяка година от  началото на новия век. Ако истинският брой е по-близък до 50 милиарда, отколкото до 21,7 милиарда, то делът на допълнителните парникови емисии, дължащ се на неточните официални статистики,   може да надскочи 10%.

3. ФАО използва данни за количеството парникови газове от животновъдството за годините 1964, 1982, 1993, 1999 и 2001.  Днес тези  емисии са много по-големи.

4. ФАО използва щата Минесота като база за статистиката си. Но екстраполацията на данните за Минесота води до намаление на истинските стойности, тъй като в повечето развиващи се страни животновъдният сектор се разраства много по-бързо .

Емисии, отчетени в други сектори на икономиката. ФАО е включила в други сектори някои емисии, които по наше мнение идват от  животновъдството. Те  възлизат на поне 3 000 милиона тона CO2е,  или 4,7 % от всички парникови емисии и са следните:

1. Обезлесяване. ФАО  отрича да има  връзка между обезлесяването, идващо от животновъдството, например от Аржентина, и парниковите емисии.

2. Отглеждана във ферми риба и фураж от морето. ФАО не включва в дефиницията си за добитък отглежданата във фермите риба и не отдава на животновъдството вредните газове, свързани с жизнения цикъл и цялата верига на доставките, идващи от  рибната индустрия. Тя не калкулира към животновъдството и  емисии, идващи от морски и наземни дейности, свързани с улова на морски организми, използвани за храна на  добитъка (близо половината от годишния морски улов).

3. ФАО не включва към животновъдния сектор големи  по обем парникови емисии, индиректно свързани с животните, за  които е известно, че имат екологично по-добри алтернативи:

Флуоровъглероди.  Използват се за охлаждане на животински продукти много повече, отколкото за растителни. Техният  потенциал за глобално затопляне GWP е  няколко пъти по-голям от този на CO2.

Готвене. Месото се готви по-дълго време и на  по-висока температура в сравнение с растителните продукти. В развиващите се страни се готви предимно на дървени въглища (за които се унищожават дървета) и керосин – и двете  имат високи нива на парникови газове.

Отпадъчни продукти. При промишленото отглеждане на животни се отделят огромни количества отпадни води и твърд отпадък под формата на кости, мазнина, развалени продукти и др.  Всички те отделят много вредни газове, без значение дали се изхвърлят в сметища, пещи за горене или мръсни  канали.

Вторични продукти – кожа, козина и перушина. Много вредни газове се отделят както при тяхната обработката, така и при  преработката им в заводите за вторични суровини.

Опаковките на  животинските продукти по санитарни причини са много по-големи от тези на растителните. При  тяхното производство, а след употребата –  при депонирането и преработката им, също се отделят големи количества вредни емисии.

Лечение на болести с интензивно използване  на въглерод. Една част от тези болести идват директно от животновъдството –  т.нар.  зоонозни болести (като свинския и птичия грип, луда крава и др.),  други са  свързани с консумацията на животински продукти (като коронарна болест на сърцето, рак, диабет и високо кръвно налягане). Пълната калкулация на парниковите газове с произход животновъдството би трябвало  да включва и замърсяването, идващо от  фармацевтичната индустрия, произвеждаща препарати за  лечение на тези заболявания.