|
Страница 4 от 11
Земя. Тъй като сега има глобален недостиг на пасища, практически единственият начин да се отглежда повече добитък и да се осигурява храна за него е да се изсичат съществуващите гори. Животновъдната индустрия бележи по-голям темп на нарастване в развиващите се страни. Там дъждовните гори складират поне 200 тона въглерод на хектар, а когато гората бъде превърната в пасище, складираният въглерод намалява до 8%.
На всеки хектар пасище се пада средно по една глава добитък, чието въглеродно съдържание е нищожно в сравнение със споменатите по-горе 200 тона, складирани в хектар гора. Тези 200 тона въглерод се освобождават за кратко след като дърветата и останалата растителност се изсекат, изгорят и преработят. Под почвата се освобождават други 200 тона въглерод на хектар. Да добавим и вредните газове, идващи от дишането на добитъка и от екскрементите му. Така животновъдството осигурява съвсем миниатюрни „касички” за склад на въглерод, сравнени с огромните въглеродни складове – почвите и горите, които то унищожава. Но ако производството на добитък и фураж за него върху тези терени се преустанови, горите в много от случаите ще могат бързо да се възстановят. И вместо да съсредоточаваме усилията си за намаляване на парниковите газове, си струва да инвестираме в засаждането на гори, като евтино и бързо средство за абсорбиране на атмосферния въглерод.
Докладът на ФАО отчита, макар и не напълно, допълнителните емисии, идващи от изсичането на горите за пасища. Странно защо, обаче, той не отчита намаляването на ефекта от фотосинтезата, която е спаднала рязко поради факта, че 26% от земята по света се използва за паша на добитък и 33% от обработваемата земя отива за отглеждане на храна за този добитък. Ако оставим да се възстанови тропическата гора върху значителна част от пасищата, можем да намалим наполовина обема на антропогенните парникови емисии. Основната причина това да не се случва е, че превръщането на земята за добитък обратно в гора все още не е приоритет. Точно обратното – терените, използвани за отглеждане на добитък, настъпват срещу гората.
Да си представим, че земята, използвана за отглеждане на животни и за фураж, се трансформира в земя за храна на хората и за биогорива. Тези горива могат да заменят половината от всички въглища, използвани по света, от които идват 3 340 милиона тона CO2е годишно. Това количество представлява 8% от всички парникови емисии, ако в тях не включваме допълнителните неотчетени количества, за които говорим в тази статия; ако ги преизчислим спрямо тях, тези 3 340 милиона тона СО2 се оказват 5,6%. Биогоривото, получено по съвременни технологии, може да даде 80% по-малко вредни газове в сравнение с въглищата (за единица калория). По този начин може да спестим 80% от 3 340 = 2 672 милиона тона CO2е, или 4,2% от общото годишно количество парникови емисии.
Така заради огромните терени, използвани за промишлено животновъдство, губим възможността да спестим 4,2% от вредните емисии, с други думи, индиректно животновъдството е отговорно за още 4,2% от всички парникови емисии.
|
