|
Страница 3 от 11
Дишане. Докладът на ФАО не включва в своите калкулации дишането на отглежданите животни поради следните причини:
„Дишането на добитъка не е източник на въглероден двуокис … . Издишваният от добитъка въздух е компонент от биологичен цикъл, при който животните преработват растителна маса, получена вследствие на преобразуването на CO2 в органични съединения.” Така количеството СО2, абсорбирано от растенията, се приема за равно на количеството СО2, отделено при дишането на животните и следователно, според Протокола от Киото, дишането на животните не е източник на СО2. Нещо повече, тъй като част от погълнатия въглерод остава в живата тъкан на отглежданите животни, нарастващото световно стадо се разглежда като един вид склад на въглерод. „Количеството на живата биомаса е нараснало значително през последните десетилетия ... . Този непрекъснат растеж ... може да се разглежда като процес на складиране на въглерод (който грубо се оценява на 1-2 милиона тона годишно).”
Обаче този подход към въпроса е напълно погрешен. Да разгледаме първо твърдението, че животните секвестират (складират) въглерод. По дефиниция секвестиране на СО2 означава абсорбиране на CO2 от въздуха и затварянето му в някакво свободно пространство или в стабилно съединение, от което той не може да се освободи за дълъг период от време. Да, вярно е, че в наличният добитък има складиран въглерод, но според собствената оценка на ФАО той е незначителен в сравнение с въглерода, съхраняван в горите, изсечени за освобождаване на терени за пасища.
Нещо повече, промишлено отглежданите животни (подобно на автомобилите) са създадени от хората за тяхно удобство, те не са част от предисторическите времена, така че молекула СО2, издишана от такова животно, не е по-естествена от тази, отделена от ауспух на автомобил. Освен това, дори преди време да е имало равновесие между въглеродния двуокис, издишван от животните, и този, абсорбиран от растенията, това равновесие никога не е било статично. Днес отглежданите за храна животни са с десетки милиарди повече от отглежданите в прединдустриалната епоха, а в същото време капацитетът за фотосинтеза (абсорбиране на въглерода от атмосферата, който се превръща в растителна маса) на планетата е намалял рязко поради изсичането на горите. (Междувременно, разбира се, изсипваме още въглерод във въздуха при изгарянето на изкопаемите горива, допълнително натоварвайки системата, поглъщаща въглерода).
ФАО твърди, че дишането на добитъка не е включено като признат източник на парникови емисии в Протокола от Киото, въпреки че в този протокол са изброени всички източници на CO2 без изключения, но категорията „други” при него е доста широка. За да има яснота, дишането на добитъка трябва да се постави в отделна категория във всеки протокол, който ще замести този от Киото.
Звучи изкусително да се изключи един или друг антропогенен фактор при пресмятането на въглерода – според личните интереси на някого – на основата на това, че се компенсирал от фотосинтезата. Както е законно да броим като източник на парникови емисии автомобилите, които стотици милиони хора не карат, така е законно да броим и дишането на добитъка, от който стотици милиони вегетарианци не се възползват. Когато изключваме фактора „дишане на добитъка” от списъка с източници на парниковите газове, ние не можем да го държим под контрол, и следователно замърсяването, идващо от него, ще нараства, което между впрочем и става.
Според оценка от 2005 година на британския физик Алън Калвърд, въглеродният двуокис от дишането на добитъка е отговорен за 21% от всички парникови емисии с човешки произход. Пресметнато в тонове, това прави около 8 769 милиона тона. Калвърд е единственият, който дава оценка на фактора дишане. При него въглеродният двуокис, отделен при дишането, се приема за пропорционален на живото тегло, без да се отчита за какво животно става въпрос (но като се включат всички отглеждани животни, включително рибите от фермите за риби). Тъй като рибите издишват приблизително същото количество СО2 като топлокръвните животни (за килограм живо тегло), то може да се приеме че оценката на Калвърд е реалистична.
Получените от Калвърд 21%, идващи от дишането на добитъка, са пресметнати на базата на занижено общо количество на всички парникови емисии. Ако се пресметнат спрямо общото количество, което ние даваме в този доклад, те ще спаднат до 13,7%.
|
