Дата и час: Сря Дек 01, 2021 08:01

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: Сря Авг 05, 2009 16:17 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 09, 2008 18:10
Мнения: 48
Здравейте приятели и съмишленици
Искам да споделя с вас нещо, което силно ме разтревожи.
В юнският си брой списание GEO публикува статия, в която недвусмислено се изтъкват ползите от употребата на ГМО върху човешкото здраве и екологичното състояние на планетата. Статията е насочена единствено към необходимостта от навлизането на ГМО в Европа и България и изобщо не са включени потресаващи данни за унищожението на биоразнообразието в райони с отглеждане на ГМ култури и съсипани фермерски общества. Не се споменават и възможните последствия за здравето след употребата на ГМО. Нещо повече, в статията се твърди, че учените не са открили такава връзка.
Публикацията несъмнено цели манипулиране на общественото мнение, прикриване на вредите от употребата на ГМО и създаване на погрешна представа у читателите за необходимостта от употребата им, което е в полза на производителите на ГМ семена, като гиганта MONSANTO.
Веднага след прочитането на статията изпратихме писмо до редакцията на GEO (откъси от статията, както и изпратеното от нас писмо, може да прочетете по-долу). Отговор на писмото ни не получихме, не беше и публикувано сред читателските писма. Това се казва цензура.
Молбата ми към вас е да изпратите и вие и-мейл до редакцията ( geo@vgb.bg ) и да изразите неодобрението си от публикуваната статия за ползите от ГМО. Наясно съм, че повечето от вас едва ли могат да отделят време, за да пишат, но дори и нещо кратко като: "Спрете пропагандата на ГМО в българските медии" или "Ние сме против платените статии в българските медии, изтъкващи ползите и необходимостта от използването на ГМ култури и прикриващи вредите и рисковете от тях." ясно ще изрази гражданската ви позиция. Може също така да копирате изпратеното от нас писмо. Става ясно, че чрез такива статии се опипва почвата в България, предразполага се обществото и лека полека се отваря вратичка за ГМО в БГ. Нека не позволяваме мълчанието ни да се приеме като съгласие за навлизането на ГМО в България.

Част от статията публикувана в сп.GEO, юни 2009
"Учените са наясно, че светър се нуждае от нова Зелена революция! Но без използването на новите биотехнологични или генномодифицирани ГМ култури е невъзможно да се отговори на нарасналите нужди от земеделско производство.
Именно затова споровете около прилагането на биотехнологични методи за подобряване на растенията трябва да се водят от гледна точка на обективното състояние на световната икономика.
Ползата за обществото е косвена, но значима-по-ниска енерго- и трудоемкост на отглеждането, намаляване на обработките на площите и химичните средства за защита. В крайна сметка това означава по-чиста околна среда и намалено съдържание на пестициди в продукцията. Такива са и отглежданите в момента трансгенни царевица, соя, рапица и памук. Ако разпространените в момента ГМ култури може условно да наречем първо поколение, то следващите поколения форми се очаква директно да допринесат за повишаване на качеството на живот на потребителите, т.е. на всички нас!
Не е далеч и денят, в който ще се появят ГМ култури от Трето поколение-модифицирани да натрупват ценни ваксини, лекарства, вторично активни вещества, пробиотици и т.н. Възможността чрез храната да се приемат такива съединения е определено много привлекателна! От друга страна, натрупването на подобни съединения в растения ще повиши значително икономическата ефективност на производството. Така съвсем директно ще се поеишат качеството на живот и човешкото здраве.
След всичко казано до тук съвсем естествено възниква въпросът защо към ГМ културите има недоверие и редица европейски страни отказват да ги отглеждат.
Общественото мнение е много лесно податливо на на внушенията на редица неправителствени организации, че масовото отглеждане на ГМ култури непременно ще доведе до голямо и непредвидимо бедствие. Добросъвестността на учените, които продължават да проучват възможните рискове от ГМО и липсата на 100% сигурност (както при всяка човешка дейност, впрочем), само засилва съмненията. Въпреки многобройните, многогодишни и задълбочени изследвания няма нито една публикация в уважавани научни издания, която да доказва аргументирано вредата от отглеждането на трансгенни растения! Що се отнася до наличието или отсъствието на ГМ храни на нашия пазар, трябва да припомним, че вече 2 години ние сме член на ЕС. След като на Европейския пазар има рзрешени продукти, би следвало да се очаква такива да присъстват и у нас.
Генетично модифицираните растения са част от настоящето и бъдещето на световното селско стопанство. Равнопоставеното им отглеждане, наред с традиционното и органичното земеделие, е прието навсякъде, включително и в ЕС. ГМО не са панацея, но са важно част от решението на множество проблеми, пред които е изправен светът." Ст.н.с. д-р Димитър Джилянов


Писмото изпратено от нас до редакцията на GEO:

Мила редакция,

Статията на Димитър Джилянов от юнския брой е възмутителна, но още по-възмутително е, че ГЕО я публикува!
Звучи като материал написан от платен агент на мериканския гигант МОНСАНТО, поробил и унищожил половината свят. Ако искате да представите нещата такива, каквито са, ще трябва доста по-забълбочено да проучите какво се крие зад ГМО. А автора съветвам да посети заразените с ГМО и почти унищожени земи в Северна Америка, Южна Америка, Африка, Индия, Австралия. Ако не му се пътува да се опита да гледа (предвидливо спрените от Монсанто в интернет) филми „ Светът според Монсанто” и „ Бъдещето на храната”. Може би след като разбере за хилядите самоубили се фермери и превърнатата в „ зелена пустиня” (отглеждане на ГМ соя с хербициди, които убиват всичко!!!, освен нея!) земя да пише, че ГМО е панацея, а не проклятието за което хората в Европа и Япония я обявиха!!! За съжаление ГМО гиганта е толкова силен, че вече купи достатъчно политици и в Европа лека-полека навлизат ГМ културикато начало – ГМ царевица.Непубликуването на моето писмо ще сметна за цензура от вашето иначе любимо мое списание.
Останете верни на природата и на СЕБЕ СИ.
Поздрави

Ето и създадената от мен фейсбук група, която за огромна моя радост набира скорост. Разбира се всички сте поканени :) Има осъзнати хора, има и надежда :)
Благодаря ви предварително и ви желая много слънчево настроение въпреки мрачното време

http://www.facebook.com/home.php?ref=ho ... 078&ref=mf


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 06, 2009 11:19 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 22, 2009 18:16
Мнения: 14
Е монетата е с две лица- генно модифицираните храни могат да се явят като отговор на световният глад и т.н. и не трябва да мислим ограничено откъм нашата си гледна точка- на хора, които сами избират какво да ядат, т.е. такива, които имат изобилие в избора.
Много неща са объркани в този свят и това е най- малкото, което науката може да направи за страните, където трудно се отглеждат различни растителни култури.
Много по- голям проблем според мен е, че всекидневните ни храни са бъкани с оцветители и овкусители и накрая без дори да си даваме сметка не можем да оценим вкуса на простичките неща, защото пускаме слюнка по бъканите с подсилващи вкуса в-ва храни.
Ягоди или нам-си-какво-си-с-екстракт-от-ягода. Всяко хлапе вкусило второто не би посегнало към свежи ягоди (били те генно модифицирани да растат по- големи с по- малко вода).
Да се протестира срещу тези неща в моите очи е адски лицемерно, с оглед на това как има хора, които се нуждаят от храна и от гледната точка на това, че ние сме консуматорите, които сме го докарали до тук.
Ако всеки отглежда по толкова, колкото сам изяжда - ок. Но всъщност всеки си купува храната от магазина и никой не си гледа ред домати и ред зелен боб до обора с кравата.
Не е осъдително това, че учените търсят начин да изхранят повече хора, осъдително е да не си виждал една крава в живота си и да не се замислиш откъде идва кашкавала.

Единственият смислен протест е да промениш собственият си начин на живот.

_________________
Ние можещите,
водени от незнаещите,
вършим невъзможното
за кефа на неблагодарниците.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 06, 2009 17:43 
Offline
Аватар

Регистриран на: Чет Ное 06, 2008 19:23
Мнения: 48
Местоположение: Вегански Райх
Изображение
Изображение
Изображение

Светът според Монсанто (The world according to Monsanto) със субтитри на български -> http://lifeaftercapitalism.info/multime ... ?showall=1
Цитат:

Патентите за производство на ГМО се държат от едва няколко международни компании, най-голямата от които е Monsanto, която към 2005 г. контролира 88% от площите с ГМ култури. А в зависимост от културите Monsanto има между 70 и 100% пазарен дял. Други производители на ГМО са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ семена тези компании произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и няколко производители получават пълен контрол върху хранителните ресурси."

Внедрена в 46 страни, компанията Монсанто е станала световният водач на ГМО, но също и едно от най-противоречивите предприятия от индустриалната история. От създаването си през 1901 фирмата е натрупала купища дела поради токсичността на продуктите си, но днеска се представя като предприятие на "науките на живота", покръстено в добродетелите на устойчивото развитие. Изхождайки от неиздавани документи, от свидетелства на жертви, на учени и на политици, Светът според Монсанто пресъздава зараждането на една индустриална империя, която с голямата помощ на лъжите, на сношения с американската администрация, на различни форми на натиск и на опити за корупция се е превърнала в първата посевна компания в света, позволявайки разпространението на ГМО културите без никакъв сериозен контрол на последствията от тях върху природата и човешкото здраве!


http://www.bluelink.net/gmo/
http://agrolink.org/agrolink/

ЗА ЗЕЛЕТО И КРАЛЕТЕ...: Речник -> http://bulgaria.indymedia.org/article/835
Петте най-разпространени лъжи за генномодифицираните храни -> http://bulgaria.indymedia.org/article/31203
Канадският фермер Пърси Шмайзер разказва за битката си с ГМО-гиганта "Монсанто" -> http://bulgaria.indymedia.org/article/28804
ГМО - смъртоносна игра със здравето и живота -> http://bulgaria.indymedia.org/article/20968
Индия се дави в пестициди -> http://bulgaria.indymedia.org/article/13455
Генетично модифициран памук убива стотици кози и овце в Индия -> http://bulgaria.indymedia.org/article/12069
Осъдиха "Монсанто" за 1,5 милиона долара -> http://bulgaria.indymedia.org/article/1728

Цитат:
Имало едно време (1855-1935г.) един човек, който решил да посвети живота си на това върбата да роди круши. Той се казвал Мичурин, руски биолог. В своята градина Иван Владимирович експериментирал с кръстоски между растителни видове от различни географски ширини. Той подозирал, че генотипът на всяко растение може да бъде променен под външно влияние. Селекционерът се стремял към нови “модели” плодове и хибриди с подобрени качества. Разработил общо 300 нови сорта, от които Съветският съюз започнал да култивира кръстоската от ябълка, круша, череша и самодивско дърво и нещото, получено от грозде, кайсия и череша. За своите агроподвизи Мичурин се сдобил с ленински орден на труда и достойно място в народното творчество – според един от вицовете за него, академикът умрял, като паднал от една ягода.

По времето, когато руският учен произнасял най-прочутата си реплика: „Не можем да разчитаме на подаяния от страна на природата - нашата задача е сами да си вземем каквото ни трябва от нея“, в Америка прохождала една компания на име “Монсанто”, чийто първи продукт бил изкуственият подсладител захарин. Век по-късно Мичурин е прекръстен на Царево, а “Монсанто” е трансформирана от биотехнологична в агробизнес империя с мрачна слава, която се опитва да контролира природата и жъне страх. През 1996г. корпорацията за пръв път вкарва в търговска употреба генномодифицирани семена, устойчиви на химията на “Монсанто” (пестицидът Roundup например).

Образоването си по темата за генно модифицираните организми предлагаме да започнете с филма „Светът според “Монсанто“ (Le Monde selon Monsanto) на френската журналистка Мари-Моник Робин и книгата „Генетична рулетка“ на Джефри М.Смит. В майския брой на Vanity Fair също има огромна статия по въпроса. Подзаглавието съобщава, че с генномодифицираните си семена “Монсанто” вече доминира хранителната верига в Америка. Сега корпорацията, в чиято история има безброй случаи на токсично замърсяване, незачитане на норми, изправящи косата казуси и безскрупулни съдебни битки срещу дребните фермери, се насочва към производството на мляко.

Страхотен късмет е, че и ние бяхме намислили да ви разкажем за ГМО.

Какво е ГМО
Генетично модифицирани организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. Тези техники са известни като рекомбинантна ДНК технология. С помощта на тази технология ДНК молекули от различни източници се комбинират ин витро в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства - например картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари. Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове.

Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70-те години на миналия век, но ГМ храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996г. Въпреки че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите. Така до 1999г. 33% от площите, засети с царевица, 44% със соя, 55% с памук в САЩ са вече ГМ.

Видове ГМ култури

„Първото поколение“ ГМ култури носят характеристики като резистентност към определени хербициди или вредители. Това са главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта е да се улесни управлението на плевелите и вредителите.

„Второто поколение“ ГМ растения – целят по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини или витамини, отстраняване на алергени и др. „Фармацевтични“ трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини, терапевтични протеини и др.

Производство

През 2006г. - 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури се отглеждат вече на 102 млн.хектара обработваема земя – това е площ, приблизително равна на териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007г. площта на ГМ растенията се разширява с още 12 млн.ха и достига 114 млн.ха.

Над 90% от площите, засети с ГМ култури, се намират в само четири държави – САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. В САЩ се произвеждат над 50% от ГМ културите, предлагани в целия свят, а 20% се падат на Аржентина.

Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави“, във всяка от които са засети над 50 000 ха ГМ култури. Освен споменатите топ 4 производителки в този списък се намират още Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия, като Индия и Китай отиват на все по-предни места заради експанзивното отглеждане на ГМ памук.

Увеличават се площите, засети с ГМ растения и в Европейския съюз, където се отглежда основно ГМ царевица. Така от 62 000 ха през 2006г. тези площи нарастват до 110 000 ха през 2007г., като основните производителки са Испания, Франция, Чехия.

В България през 1999г. е прибрана първата реколта от ГМ царевица, устойчива на хербициди. Според ISAAA през 2004г. и 2005г. патентите в България не са подновявани и не е произвеждана ГМ царевица. През 1999г. на площ от 300 дка са засети и първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн.

Патентът на “Монсанто”

Патентите за производство на ГМО се държат от едва няколко международни компании, най-голямата от които е Monsanto, която към 2005г. контролира 88% от площите с ГМ култури. А в зависимост от културите Monsanto има между 70 и 100% пазарен дял. Други производители на ГМО са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ семена тези компании произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и няколко производители получават пълен контрол върху хранителните ресурси.

Всеки фермер, решил да произвежда ГМ култури, трябва задължително да си купи семената от фирмата, притежаваща съответния патент. На фермерите се забранява да използват останали от миналата година ГМ семена или такива, произведени от тях самите. Всяка година Monsanto завежда около 500 съдебни дела по подозрения за неправомерно използване на патентованите от фирмата продукти. Чести са случаите, при които не става дума за неправомерно използвани патентовани семена, а за случайно опрашени и замърсени с ГМО посеви, но дори и в този случай фирмата, притежаваща патента, може да предяви пред съда права над посевите.

Митове и факти:

* Добивите при ГМ културите са по-високи. В световен мащаб 73% от ГМ културите са разработени за хербицидна толерантност, 18% - за устойчивост към насекоми, а в 8% са включени и двете характеристики. Само 0.1% от ГМ културите са генно инженирани за по-високи добиви. Въпреки това като цяло ГМ културите биват рекламирани като осигуряващи по-високи добиви. Редица изследвания, проучвания и полеви опити докладват за 4 до 11% по-ниски добиви при ГМО. През април тази година завърши най-мащабното изследване, правено досега – за период от 3 години учените от университета в Канзас изследват развитието и добивите от ГМ соя на “Монсанто” (Roundup Ready) в сравнение с конвенционална соя. Roundup Ready соята има гени, които я правят устойчива на хербицида Roundup. Заключението е, че добивите от ГМ соя са с 10% по-ниски.

* ГМО водят до употребата на по-малко пестициди. Толерантните към хербициди растения позволяват третиране на посевите с мощни химикали, при което се унищожават плевелите, но не и благородната култура. Предимството, на което разчитат тези ГМ растения, е удобството. Така фермерите могат да пръскат по-често с даден хербицид, без това да доведе до унищожаване на посевите им. Но както бактериите развиват резистентност към антибиотиците, така и плевелите стават по-устойчиви на хербициди. Близо 99% от толерантните към хербициди ГМ култури са Roundup Ready (RR) вариации, разработени от “Монсанто”, за да са устойчиви на хербицида глифозат, който е основна съставка на Roundup – най-продаваният хербицид на фирмата. Употребата на глифозат нараства все повече, но и все повече плевели развиват устойчивост към хербицида. За да се справят с тази устойчивост, фермерите третират посевите си с хербициди по-интензивно. Така за периода 1994 – 2006 г. количеството глифозат, с което се пръска всеки акър ГМ соя в САЩ, нараства с повече от 150%.

* ГМО могат да решат проблема с глада. Още в зората на ГМО и големите обещания за по-високи добиви се заражда иначе хуманната идея, че това е начин да преборим световния глад и кризата с храните. Големите надежди обаче се превръщат в още по-големи разочарования. ГМ културите съвсем не се оказват така желаната евтина алтернатива на глада. Пример за това е провалът на т.нар. златен ориз - ориз, обогатен с витамин А, предназначен за населението на страни като Индия. За жалост хората, за които е предназначен този ориз, нямат възможност да си купят дори обикновен ориз, какво остава за по-скъпия, “златен” ориз.


Вреда за хората

При генното инженерство все още няма начин даден ген да се вкара на точно определено място в клетката. Така гените попадат на случайни места, взаимодействат си с други гени и дори могат да нарушат тяхната дейност. В допълнение на желаната инсекто- или хербицидоустойчивост, голяма част от ГМ растения съдържат и маркерни гени за антибиотична резистентност. Съществува риск тези гени да бъдат пренесени от растението към болестотворни бактерии, при което бактериите ще развият устойчивост към съответния антибиотик, с който биват третирани.

ГМ продукти съдържат нови протеини, които досега не сме консумирали. Така например, макар и неприсъщо, в ГМ царевицата има протеини на бактерии, в ГМ картофите – протеини на вируси, а в ГМ доматите – рибни протеини. Все още няма достатъчно изследвания относно реакциите, които ГМ храните биха могли да предизвикат в човешкия организъм за един по-дълъг период от време. Скорошно изследване на Лондонския университет доказа, че консумацията на ГМ соя и нейни производни продукти е в пряка зависимост с увеличаващите се случаи на алергия към фъстъци, тъй като ГМ соя съдържа алерген, който е 41% идентичен с алергена от фъстъците.

Миналата година учените Seralini, Cellier и Spiroux de Vendomois публикуваха резултати от направения от тях повторен анализ на собственото изследване на Monsanto за влиянието на ГМ царевица MON863 (която е одобрена за човешка консумация в Европа) върху развитието на плъхове. Въпреки опитите на Monsanto да блокира достъпа до информация, фактите излизат наяве. Данните показват, че употребата на MON863 при плъховете води до следи от чернодробна и бъбречна токсичност, както и други физиологични промени.

Риск за човешкото здраве съществува и поради нарастващата употреба на хербициди, с които се третират устойчивите на хербициди култури. Двата основни хербицида, с които се третират насажденията с ГМО, са глифозат (включително Roundup на Monsanto) и амониев глюфозинат (в това число Liberty на Bayer). Опитите показват, че глифозатът причинява множество хронични заболявания. Правителството на Швеция препоръчва ЕС да забрани употребата на глюфозинат поради сериозния риск за потребителите и околната среда. В Дания той вече е забранен.

Вреда за биоразнообразието

ГМО се разпространява опасно лесно. Обикновените растения могат да бъдат опрашени от полени на ГМ растения. Вятърът, насекомите и животните благоприятстват разнасянето на полените на големи разстояния, което може да доведе до кръстосано опрашване и замърсяване на обикновените растения с ГМО.

Ето един пример: в Мексико царевицата е национална гордост и присъства в над 100 разновидности. За да бъде предпазена тази традиционна култура от замърсяване с ГМО, в страната е забранено отглеждането на ГМ царевица. През 2000 г. професор Игнасио Чапела от Университета в Калифорния прави съпоставка между ГМ и обикновена царевица, като за целта използва американска ГМ царевица и царевица от дивите райони на Оахака, Южно Мексико, за която е сигурен, че няма начин да е заразена с ГМО. Резултатът е шокиращ – дивата мексиканска царевица е генно модифицирана. Изследването на професор Чапела предизвиква бурни реакции в Мексико и Националният институт за околна среда започва да прави изследвания, които потвърждават наличието на RR и Bt гени в царевицата в 5 отделни района на страната.

Европа и ГМО

Европа упорито се противопоставя на отглеждането на ГМ храни. Повече от десетилетие след комерсиализацията на ГМО само една култура – Bt царевицата MON810 на Monsanto, се отглежда за комерсиални цели. Въпреки че през 2007 г. се наблюдава почти двойно увеличение на площите, засети с ГМ царевица (до 110 000 ха), дългосрочните възможности за развитие на ГМО изглеждат слаби. Главни производители на ГМ царевица в Европа са Испания (70 000 ха) и Франция (20 000 ха ). В края на 2007 г. обаче френското правителство анонсира, че прекратява всякакво комерсиално отглеждане на ГМ царевица, а френският президент Никола Саркози прави изказване, в което признава: „Истината е, че имаме съмнения относно ползите от хербицидо- и инсектоустойчивите ГМО; истината е, че имаме съмнения относно контролираното разпространение на ГМО; истината е, че имаме съмнения относно здравето и ползите за околната среда от ГМО.“

По това време и европейският комисар за околната среда Ставрос Димас прави предложение да не се допускат за култивация в ЕС два нови сорта ГМ царевица (Pioneer на Dow и Bt11 на Syngenta), които вече са одобрени за внос. В подкрепа на това предложение само за месец 100 000 души пишат писма до Европейската комисия.

В края на март тази година и Румъния пое по стъпките на Франция, като наложи забрана за отглеждане на единствената позволена за култивация ГМ култура в ЕС – царевицата MON810. Такава стъпка преди това са предприели и Австрия, Унгария, Гърция, Германия, Полша и Люксембург.

Рестрикциите в ЕС за отглеждане на ГМ култури съвсем не означават, че на пазара няма такива. ЕС е най-големият вносител на соя и соеви продукти, а те в по-голямата си част се състоят от RR соята на Monsanto. Досега над 30 ГМО и производни продукти са одобрени за разпространение на пазара в ЕС.

България и ГМО

През пролетта на 2005г. българският парламент приема закон за ГМО, който забранява полевите опити и освобождаването в околната среда на важни за България култури като маслодайна роза, тютюн, лоза, памук, пшеница и всички видове плодове и зеленчуци. Забранява се освобождаването на ГМО в териториите, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в 30-километровата буферна зона около тях. В България е забранена и продажбата на ГМО, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.

Иначе, българското законодателство позволява на пазара да се предлагат храни със съдържание на ГМО, но това задължително трябва да е обозначено върху етикета. Въпреки това, в повечето случаи правилата не се спазват. И, макар, че не фигурират на етикетите, според изследване на фондация “Мейдей” от края на 2006г. ГМО могат да се открият в соеви ядки, сосове и шоколадови вафли, предлагани на българския пазар.

Зони, свободни от ГМО

Към началото на 2007г. над 4500 общини, 236 региона и хиляди фермери, общности и производители на храни в Европа се обявиха за „ГМО свободни“ - иначе казано, те няма да допуснат употребата на ГМО за земеделски и хранителни нужди на тяхна територия.

В България след кампанията на Сдружение “АгроЛинк” има 6 общини, свободни от ГМО - Сатовча, Баните, Ивайловград, Кърджали, Златарица и Борино. По време на кампанията „Доматът мутант“ през лятото на 2007г. над 5000 души са се подписали под декларация за обявяване на България за страна, свободна от генно модифицирани организми.

Източник: ГОРИЧКА

_________________
Open up for a new world
where animals are entitled their own lives!
To this dream of ours we commit ourselves.
For who we are we pledge our resistance,
our pledge is VEGANISM.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Чет Авг 06, 2009 22:50 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 09, 2008 18:10
Мнения: 48
Charlie, не зная дали си обърнала внимание, но става въпрос за пропагандата на ГМО в БГ и нежеланието ни те да навлизат в тук. Също така в статията не се споменават вредите, нещо повече твърди се, че такива няма, ако това теб не те притеснява, мен ме притеснява.
Да смяташ, че ГМО ще реши проблема със Глада в Третия свят е смешно. Гладът се дължи основно на животновъдството (35% от зърното в света отива за храна на добитък вместо да се консумира от хората) и нарастващото население, което до 2020 се очаква да достигне 8млрд и земята е неспособна да изхрани.
В разгара на Зелената революция, движението за увеличаване на добивите с помощта на нови технологии (пестициди) също се вярваше, че това ще реши проблема с глада. Днес обаче производството на храна е спряло да се увеличава, населението продължава да расте, а токсичните последици от използването на пестижиди и изчерпването на водоносните пластове са болезнено очевидни. Несъмнено Зелената революция е спасила семейства от гладна смърт, но с цената на какво?! Вродени дефекти у деца, отровени почви, изчерпани водни ресурси... Както се каза няма безплатен обяд! ГМО е следващото проклятие, добре ще увеличи добивите, ами последствията....Доста егоистично е да мислим и живеем така всякаш няма да оставим поколения след себе си. Лицемерие аз не виждам, по-скоро отговорност към земята върху която живеем, отговорност към човешкото здраве и поколенията, които ще наследят земята след нас.

Ето още едно филмче, което е добре да се изгледа http://www.youtube.com/watch?v=jNezTsrCY0Q


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 07, 2009 00:36 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Сеп 23, 2008 00:48
Мнения: 101
В подкрепа на изказаното от Поли, което аз споделям, ще кажа, че в момента в света гладуват 1 милиард човека. Зърното, давано за угояване на добитъка може да изхрани 2 милиарда души. По-нататъшен коментар е излишен.

Да, не е осъдително, че учените търсят решение за световния глад, осъдително е, че не се насочват към корена на проблема - животновъдството, а търсят индиректни, заобиколни пътища за решаването му, които обаче, както Поли пояснява, имат направо унищожително действие. Никой няма истинска полза, гледано в перспектива, от ГМО! Никой!! И ВСИЧКИ имат полза от пълното ликвидиране на месната индустрия.

Егоистично, лицемерно и абсолютно неморално е, че все още на нашите събратя в Африка не им е оказана подкрепата, която заслужават. Да оставяш милиони деца и родителите им да умират от глад, при положение, че храна ИМА, и то достатъчно за всички.... По-лицемерно от това, здраве му кажи.

_________________
~ Veganism Will Save Our World ~


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 07, 2009 10:50 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 12, 2009 13:55
Мнения: 13
И аз го наричам лицемерие.
'Милосърдните' хора от по-богатите страни правят услуга на по-бедните, изобретявaйки ГМО продукти.
Лицемерие е как те се правят на богове, модифицирайки растения и убивайки животни и в същото време проявяват 'милосърдие' и 'загриженост' към гладуващите страни.


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 07, 2009 16:36 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 09, 2008 18:10
Мнения: 48
Не е възможно промишленост, използваща ГМО, да разреши проблема със световния глад, твърдят експерти. Настоящите ГМ култури се отглеждат, за да се продават заедно с тях пестициди и да се използват за храна на прасета, пилета и крави в по-богатата част на света.
Около 80% от ГМ соя се използва за храна на животните. Това означава, че милиони тонове ГМ соя се „прокрадват” в хранителната верига, до голяма степен незабелязано, защото крайните продукти (месо, млечни продукти, яйца) не се изисква да бъдат етикетирани в повечето държави.
Всяка година хиляди тонове ГМ култури се внасят в Европа главно от САЩ и Аржентина, за да се използват за храна на животните. От 18 април 2004 г. Европейският съюз има задължително етикетиране на ГМ фураж. Но все още няма предписания за етикетиране на животински продукти като мляко, яйца и месо.
Все пак, европейският пазар на храна, който е най-големия в света, все повече изисква снабдяване с продукти, които не съдържат ГМ съставки. Макар, че етикетирането на животински продукти не е задължително, големите европейски производители и търговците на дребно на месо, мляко и яйца започват да осигуряват хранителни продукти, които не съдържат ГМ съставки. Експерти на “Грийнпийс” в цяла Европа се насочват към млекопроизводителите, за да ги насърчат да не използват ГМ храна за животните.
Генетичното разнообразие на културите е решаващо за непрекъснатото разработване на видове, които са устойчиви на нови вредители, болести и променящите се климатични условия и околна среда. По този начин, разнообразието е особено важно за осигуряване на прехраната в световен мащаб. Всъщност, недостатъчното генетично разнообразие може да бъде свързано с много от големите епидемии по посевите в историята на човечеството.
През 1970 г. реколтата от царевица в южните американски щати беше увредена от заболяване, наречено ръжда по царевицата. Поради генетичното еднообразие сред видовете царевица, които се отглеждат в САЩ, загубите в следствие на това заболяване бяха големи - общо 15 % от реколтата или около 1 милиард долара.
Според ботаника Джак Харлан генетичното разнообразие е всичко, което „стои между нас и катастрофалния глад в мащаб, който не бихме могли да си представим”.
Компаниите, които се занимават с генно инженерство застрашават прехраната на фермерите. Те ги карат да плащат за правото да използват ГМО. Фермерите в Северна и Латинска Америка, където е съсредоточена най-голямата част от ГМ земеделие в света, трябва да подписват договор, в който изрично се упоменава, че ако запазят семената, за да ги засаждат отново през следващата година или използват други хербициди, освен тези на корпорацията, е възможно да бъдат дадени по съд.
Все пак заплахата от ГМ култури и промишлено земеделие може да бъде спряна, тъй като се увеличава информираността и на потребителите, и на фермерите по цял свят и те предприемат действия срещу употребата на ГМО.
При първо гласуване за ГМО на Европейската комисия след разширяването на ЕС през 2004 г. „Монсанто” не получава одобрение да внася в Европейския съюз устойчивите на „Раундъп” семена на рапица GT73. Шест от десетте нови страни-членки на Европейския съюз гласуват против. “Щеше да е възмутително, ако такова искане беше получило разрешително от „експертната комисия”, тъй като информацията не е достатъчна, а данните не са качествени, казва Ерик Гал, политически съветник в Брюксел. - Комисията трябва да оттегли искането, а не да го придвижва, за да удовлетвори интересите на САЩ и Световната търговска организация.”
Според правилата в Европейския съюз, ако квалифицираното мнозинство не гласува срещу одобрението на ГМО, Съветът на министрите има три месеца, за да вземе решение. Ако министрите не се споразумеят за одобряване или отхвърляне на искането с квалифицирано мнозинство, самата комисия може да го одобри, както се случи с царевицата Bt11 на „Синджента”.
Европейската комисия силно подкрепяше допускането на ГМ култури, въпреки широко разпространената обществена съпротива. Твърдото мнение обаче започва да се пропуква. Комисарят на ЕС по околна среда Маргот Валстрьом казва в интервю за шведския финансов ежедневник „Дагенс индъстри”, че Европейската комисия трябва да върне малко от нарасналата й власт на страните-членки по въпроса с ГМО.
Съпротива срещу ГМ рапично семе на „Монсанто” имаше от страна на Австрия, Кипър, Дания, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Полша и Великобритания, заедно с въздържалите се от Германия, Ирландия, Словения и Испания.
Според Съвета по зърнени култури на Австралия спорният биотехнологичен гигант „Монсанто” следва да обяви, че ще отложи плановете си за въвеждане на ГМ канола в Австралия. Новината идва само ден след като „Монсанто” съобщи, че ще забави програмата си за въвеждане на биотехнологичната пшеница “Roundup Ready” с няколко години. Организаторът на кампанията на “Грийнпийс” срещу генното инженерство в Австралия, Джереми Тейгър, казва: „ГМ канола беше същността на търговските амбиции на „Монсанто” в Австралия. През последните няколко месеца те се отказаха от ГМ култури във Великобритания, отказаха се от проучванията върху ГМ фармацевтични култури, вчера се отказаха от ГМ пшеница, а сега се отказват от ГМ канола в Австралия. Това е предзнаменование - никой не иска генното инженерство.”
Според Канадската комисия по пшеницата, 87% от купувачите на този вид култура изискват сертификат, че пшеницата не е ГМ. В проучване на държавите, склонни да приемат ГМ пшеница, направено от Министерството на земеделието на САЩ, само четири страни са заявили, че ще я купуват - Перу, Шри Ланка, Пакистан и Йемен.
Генното модифициране на храната, която ядем по същество е опасен процес, твърдят специалисти. Сегашното разбиране за генетиката е крайно ограничено и учените не знаят какви ще са дългосрочните последици от пускането на тези непредсказуеми организми в околната среда и храната на хората.
Поради натиска от страна на потребителите, супермаркетите в много страни са освободили рафтовете си от генетично модифицирани храни, а световните хранителни компании са премахнали ГМ съставки от продуктите си. В допълнение, някои водещи свиневъдни и птицевъдни ферми са обещали да не дават ГМ храна на животните.
Европа е водеща в борбата срещу ГМ храна; огромната мобилизация на потребителите и природозащитниците е държало генно модифицираните организми на разстояние в Европа през последните осем години. През април 2004 г. влиза в сила най-безкомпромисният режим за етикетиране в света. Потребителите, не само в Европа, а и по целия свят, трябва да бъдат защитени от опасностите, които крият ГМ храни. Все пак, в много държави производителите на храна и корпорациите в хранително-вкусовата промишленост „пропускат” или отказват да информират обществеността за наличието на генно модифицирани съставки в техните продукти.
Потребителите имат правото да знаят и правото да избират.
Въпреки че етикетирането не дава информация за ГМ съставки, то поне позволява на потребителя да прави информиран избор и да вземе решение. Отказът от информиране се счита за нарушение на честната търговия.
За да помогнат за по-доброто ориентиране на потребителя на пазара, „Грийнпийс” са пуснали в повече от 20 държави в Америка, Европа и Азиатско- тихоокеанския регион “ръководства за потребителите за наличие на ГМ съставки” или т. нар. “червени” и “зелени” списъци.

По материали от Greenpeace.org


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Пет Авг 07, 2009 16:55 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Ное 09, 2008 18:10
Мнения: 48
Генното инженерство е на не повече от 20 г. Да се оцени как влияят генно-модифицираните организми (ГМО) на околната реда за толкова кратък промеждутък от време е много сложно. Поведението на новите гени в откритите екосистеми, реакцията им на паразити и болести е съвършено непредсказуема. Повечето учени считат, че ГМО могат да бъдат опасни за околната среда. Разпространението на трансгените заплашва запазването на естественото биоразнообразие и човешкото здраве.

Намаляване на сортовото разнообразие

Особено опасно е отглеждането на ГМО в центровете на произход на селскостопански култури. Например ако се отглежда генно-модифициран ориз в Китай, където се е зародила тази култура, могат да изчезнат дивите сортове ориз заради кръстосаното опрашване. Образуващите се в резултат на кръстосването култури постепенно изместват природните разновидности. Малочислените популации и редките видове могат да бъдат изгубени завинаги.

Съкращаване на видовото разнообразие

Производството на ГМО води до намаляване на видовото разнообразие на растенията, животните, гъбите и микроорганизмите в местообитенията, където растат около тях. Например генно-модифицирана бактерия, създадена за преработване на растителни отпадъци, намалила популацията на полезните гъби. Бързорастящите видове трансгенни организми могат да изместят обикновените видове от естествените екосистеми.

Възникването на „супербурени”

Ако трансгенен цветен прашец попадне в диви видове близкородствени растения, то не е изключена опасността от предаване на гени за устойчивост към хербициди на диви видове. Това ще ги превърне в „супербурени”, с които впоследствие ще бъде прекалено трудно да се борим.

Нарушаване на естествения контрол и бум на числеността на вредителите

В природата всеки вид си има естествени врагове и паразити, които не му позволяват да се размножава прекомерно. Въздействието на токсините на генно-модифицираните растения на хищниците и паразитните насекоми може да доведе до сериозни нарушения на екосистемите, в това число до неконтролируем бум в числеността на едни видове и измирането на други. Например медоносните пчели са много чувствителни към високите дози на много видове токсини. Известни са случаи на нарушение на ръста и жизнеспособността на един вид божи кравички, чиято основна храна са личинки, които живеят на трансгенен картоф.

Поява на устойчиви разновидности насекоми

В резултат на производството на сортове, устойчиви на вредители, появяват се и насекоми, на които не действат смъртоносните токсини. Така се появили колорадските бръмбари, устойчиви на Bt картофа. В други случаи вредителите просто се преустройват и насочват към други растения – домати, пипер и патладжан.

Нарушаване на естественото плодородие на почвите

Генните модификации на растения, чийто ръст и развитие е изкуствено ускорено, изтощават почвата и нарушават строежа й в много по-голяма степен в сравнение с обикновените растения. Токсините на генно-модифицираните растения влияят на жизнеността на почвените безгръбначни, микрофлората и микрофауната. Това води до нарушение на естественото плодородие на почвата.

В бъдеще внедряването на гм растения може да постави под заплаха селското стопанство като цяло, тъй като селекцията и създаването на нови сортове зависи от разнообразието на естествените генетични ресурси.


Алергенност и токсичност

Над половината от трансгенните белтъци, осигуряващи устойчивост на растенията към насекомите, гъбичните и бактериалните заболявания, са токсични и алергенни. Например, използването на албумина – ген от ДНК на бразилския орех при създаването на сорт генно-модифицирана соя с подобрен аминокиселинен състав довело до изостряне на алергичните заболявания при значителен брой консуматори на модифицираната соя.

Веществата, предназначени за борба с наекомите, могат да блокират ензимите на храносмилателния тракт не само при насекомите, но и при човека, а освен това влияят и на задстомашната жлеза.

Редица трансгенни сортове царевица, тютюн и домати, устойчиви на насекоми вредители, произвеждат лигнин. Това вещество възпрепятства пораженията по растенията. То обаче може да се разгражда на токсичните и мутагенните феноли и метанол. Затова увеличението на съдържанието на лигнина в плодовете и листата на растенията е опасно за човека.

Най-яркият пример за токсичността на ГМО е случаят с японската компания Showa Denko K..K., която изкарала на пазара хранителната добавка генно-модифициран триптофан, предполагайки, че се явява еквивалент на немодифицирания аналог. Генно-модифицираната аминокиселина станала причина за смъртта на 37 души, а още около 1500 останали инвалиди за цял живот.

Канцерогенност и мутагенност

ГМО могат да станат мутагенни и канцерогенни, тъй като са способни да натрупват хербициди, пестициди и продукти на разграждането. Например хербицидът глифосат, използван при обработването на трансгенните захарно цвекло и памук, се явява силен канцероген и може да предизвика лимфома.

Някои хербициди могат да окажат отрицателно влияние върху преживяемостта и здравето на човешките ембриони, а също така и да предизвикат мутации.

В резултат на вътреклетъчни процеси в сортове на генно-модифициран тютюн и ориз, отличаващи се с повишена производителност, се натрупват биологично активни вещества, предизвикващи развитие на рак. Изследванията показали, че при плъхове, хранеще се с трансгенни картофи, се влошил състава на кръвта им, проявили се аномалии в размерите на вътрешните органи и всъщност при всички загинали животни била проявена патология на тънките и дебелите черва.

Възникване на устойчивост към антибиотиците.

Освен гените, придаващи им желаните свойства, повечето селскостопански генно-модифицирани култури съдържат и гени на устойчивост към антибиотиците, в качеството им на маркери. Обикновените антибиотици, като например ампицилин (за лечение на инфекции на дихателните пътища, синусити и инфекции на пикочните пътища) и канамицин (за лечение на туберкулоза, инфекции на горните и долните дихателни пътища, обработка на рани), се използват и при производството на храни. Съществува реална опасност те да бъдат пренесени в болестотворни организми, които да станат устойчиви на антибиотици. В този случай, традиционните методи на лечение на възпалителните процеси с помощта на антибиотици, вече ще бъдат слабоефективни.

Така например устойчивостта към групата антибиотици, които се използват за лечение на белодробни инфекции, хламидиози и инфекции на пикочните пътища в Испания, Холандия и Великобритания достигнала 82%.

По материали от www.greenpeace.org

Това са само някои от вредите, които може да ни причинят генно-модифицираните растения


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Нед Авг 09, 2009 11:21 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пет Окт 24, 2008 10:48
Мнения: 116
Разбира се всеки от нас би се радвал да се реши въпросът с глада по света. Но според мен има много по-подходящи решения от използването на GMO култури, като например да ядем органични зеленчуци и да сме вегетарианци и вегани.
GMO нa пръв поглед може да осигурява известен процент на повече добиви, но реално се съмнявам, че това е толкова питателна храна.
Част от статията публикувана в сп.GEO, юни 2009
"Учените са наясно, че светър се нуждае от нова Зелена революция! Но без използването на новите биотехнологични или генномодифицирани ГМ култури е невъзможно да се отговори на нарасналите нужди от земеделско производство.

Био органичните зеленчуци са много по-питателни. Защо не отглеждат тях? Изядох преди седмици само един био органичен домат и беше толкова вкусен, и направо се наситих. Да се говори, че без ГМО е невъзможно звучи предубедено. В списанието да пишат за био органичното земеделие, а не за ГМО!
Още една причина да сме скептици към ГМО. Как гмо зеленчуци да се развиват съвместно с био органични например. Нали при две съседни ниви, от вятъра, от насекоми или други семена от едната нива ще минат на другата. И тогава разбери кой гледа био органик и кой модифицирани храни...

_________________
Вегетариански наръчник
Be Veg! Go Green! Save the planet!


Върнете се в началото
 Профил  
 
МнениеПубликувано на: Сря Авг 12, 2009 00:12 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Юли 22, 2009 18:16
Мнения: 14
hlorinda написа:
И аз го наричам лицемерие.
'Милосърдните' хора от по-богатите страни правят услуга на по-бедните, изобретявaйки ГМО продукти.
Лицемерие е как те се правят на богове, модифицирайки растения и убивайки животни и в същото време проявяват 'милосърдие' и 'загриженост' към гладуващите страни.

Да помагаш на другите е лицемерно, при всички положения?! Нека чрез науката замърсяваме света до безобразност, но не позволяваме да се намери начин да се нахранят хиляди хора, които умират всекидневно. Защото е лицемерно.
Или не, нека да затрием всяка техника, защото науката е грях. Начинът е- петиция в интернет.

Много може да си кажем за лицемерието. Ако има начин да има повече храна за повече хора, не виждам какъв е проблемът?
Проблем е ако ви лъжат, че се храните с био продукти, а има неща, които не бихте яли. Дори и генно модифицираните храни да навлязат на пазара, никой няма да ви ги тъпче на сила.

Да не говорим, че всички да станат вегетарянци или вегани пак няма да реши проблемът, който главно е, че не можеш да засееш зърно в Сахара, а дори и там има хора. Ерго- нужни са култури, които биха могли да се захванат и да произвеждат достатъчна продукция там, където природата е била пестелива.

Не можеш да накараш всички да са вегани само защото си убеден, че е правилният начин. Както аз като мисля, че ГМО не е лошо нещо не мога да накарам всички раздразнени еко активисти да го ядат. Да лишиш някого от правото на избор за общото благо отпада тотално като вариант, защото липсата на избор не води до блага.

От всички вредни неща, които е донесла науката, според мен това е най- полезното и ще донесе най- много на човечеството в бъдеще.

_________________
Ние можещите,
водени от незнаещите,
вършим невъзможното
за кефа на неблагодарниците.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Темата е заключена, не можете да променяте мнения.  [ 16 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
POWERED_BY
Превод: web-hosting.bg