|
 Запознах се с Виолета и Недко Господинови задочно - чрез интернет. Членуват в Българско вегетарианско общество. Живеят в Ямбол. И двамата са вегетарианци.
Представете се, от колко години сте вегетарианка?
Аз съм Виолета Господинова. Вегетарианка съм от... 31 години и се чувствам добре, изглеждам добре, имам енергия и не боледувам. Храня се с плодове, зеленчуци, зърнени храни, покълнали семена, ядки. Вегетарианка съм по убеждение, затова месото не ми липсва като храна. Не мога да си представя също така, че бих се облякла с кожата на мъртво животно.
Моята професия е медицинска сестра. В момента не практикувам и това ми дава възможност да се занимавам с любими дейности, за които трудно отделям време, когато работя. Сега с Недко усилено събираме билки. При нас е традиция ежедневно да се пие билков чай. С дъхав чай започва всеки наш ден. През останалото време чета, ходя на излети и походи, отделям време за семейството, приятелите, дома и хобитата си.
Лесно ли е да си вегетарианец в малък град в България, където хората се познават и каква е тяхната реакция, когато чуят, че не ядете месо?
Нямам никакъв проблем да вегетарианствам, независимо дали съм в малък град или в голям. За мен няма особено значение мнението на хората за това какво аз ще сложа в стомаха си. Когато преминах на вегетарианско хранене, живеех в гр. Добрич. По-голям град е, но в онези години не беше лесно да се намерят пресни плодове и зеленчуци през зимата. Приятели, колеги и познати мислеха, че това е временно мое решение и увлечение. После се омъжих се и със съпруга заживяхме в гр. Етрополе. Малко градче е, всички хора се познават и трудно приемат новодошлите. Много странно им беше на етрополци, че някой може да не яде месо и то с години. Някои от колегите в болницата се опитваха да ми обяснят колко е вредно да лишавам организма си от месо. Честно казано ми беше мъчно за тях, защото лекуваха болни, а самите те имаха нужда от лечение. Хипократ ни е завещал: "Нека храната бъде твое лекарство и лекарството твоя храна." Мисля, че в Етрополе нямах противници, по-скоро имаше неразбиращи.
Успехът ми в това красиво и китно градче беше едно предаване, което правех по местната кабелна телевизия и то беше под надслов “В съзвучие с природата”. В него засягах теми, свързани със здравословното хранене и здравословният стил на живот като цяло, ползите от суровите плодове и зеленчуци, както и живият контакт с природата. Интересът към предаването беше голям, но то не продължи дълго, защото се преместихме да живеем в гр. Ямбол – родният град на съпруга.
Тук имаме малко приятели, те ни приемат такива каквито сме и дори много харесват нашата кухня. Всъщност, хората те приемат такъв какъвто ти сам се представиш. Ако човек сам не харесва това което прави, как тогава околните ще го приемат като нещо добро.
Има ли диетични магазини при Вас?
Диетични магазини ли? Нито един такъв няма в Ямбол. В големите хранителни магазини има щандове за диетични храни. От там купуваме пълнозърнести брашна, тахан, трици, черен ориз (императорски), зехтин, шарлан, ядки и др. Зеленчуци и плодове най-често купуваме от пазара от симпатични бабки от близките села.
Имате ли приятели-вегетарианци и има ли други вегетарианци в града освен Вие с Недко?
В Добрич имах доста приятели вегетарианци. В Етрополе даже правих проучване – няма такива екземпляри! В Ямбол вероятно има вегетарианци, но за три години не сме се запознали с такива. Имам и виртуални приятели вегетарианци. За мен е по-важно, че у дома имам съмишленик.
Вегетарианството ли Ви събра заедно и какво друго общо Ви свързва?
Не само вегетарианството е това, което ни събра заедно. Запознахме се през лятото на 1983 година. Тогава и двамата практикувахме йога. Много са нещата, които и двамата харесваме. Книгите, които аз си бях купувала, повечето от тях притежаваше той. И двамата много обичаме да ходим на походи по планините или на излети сред природата на палатка. Какво точно ни събра? Вегетарианство + йога + Любов = на семейство Господинови! Бракът е обединяване чрез любов, обхващаща всички сфери на живота - физическа, емоционална, интелектуална и духовна.
Казвате, че сте познавали Лидия Ковачева? Разкажете някакъв спомен за нея. Вие правите ли сте гладуване и дали е било под лекарско наблюдение?
Лидия Ковачева е всеизвестна, тя създаде системата “Гладолечение”. Изнасяла е лекции в различни градове, включително и в Ямбол. От посещение на тези лекции съпругът ми имаше нейн телефон и така се свързахме с нея и й гостувахме. Спомням си, че беше в началото на февруари. Тогава още живеехме в Етрополе и бяхме открили свежа коприва по закътани местенца. На път за дома на Лидия купихме едно саксийно цвете – все пак първа среща с дама... може ли без цвете!?
Намерихме адреса, позвънихме и ни посрещна една лъчезарна жена. Подарих й цветето, а тя го сложи на някаква поставка и каза: “Ех и тиииии, без цвете не може...”. След това на път към хола не спря да се възхищава от това колко съм слабичка и елегантна. Като се разговорихме за вегетарианство, извадих копривата и очите й грейнаха. Тя толкова й се зарадва, че ме прегърна! Смея да твърдя, че съм нейна последователка!
Питате ме и дали гладувам? Това, което създаде Лидия Ковачева не е гладуване, а плодово-чаена диета. Пиеш си чай, хапваш плодове... приятно е!
Провеждала съм гладуване, само на вода или билков чай. И плодово-чаена диета съм провеждала. Никога не съм гладувала под лекарско наблюдение. Зная, че има вещи лекари в това отношение, но лично не познавам такъв. Аз започнах такива практики след усвояването на солидни знания по въпроса.
Някои хора спазват църковните пости. Ние правим пост, когато решим, че имаме нужда да го направим.
На скоро завършихме нещо, което нарекохме “махало”. То се състои в следното:
3 дни на билков чай (с мед и лимон)
3 дни плодово-чаен режим
4 дни – закуска плодове, обед и вечеря – зеленчукови салати и между тях – чай.
Това се повтори 5 пъти. Това беше нашето пролетно очистване, след което се чувстваме като нови! Ние никога не страдаме от пролетна умора. В средата на юни ще проведем черешова диета на село при майка ми.
Кой готви вкъщи?
Готвим и двамата, по-често готвя аз, но понякога и двамата заедно. Предпочитаме ястия, които не изискват дълга термична обработка. Например, когато готвим зелении (коприва, лапад, киселец, лобода) ги прибавяме в края на готвенето със зелените подправки. За мен е абсолютно порочна практика тези зеленчуци първо да се попарват, после да се пържат и след това да се сварят. Нищо не пържим! При нас основното ястие е салатата, а готвеното ястие се явява като гарнитура. И обедът, и вечерята започват със салати. Десерти при нас няма. Плодовете ги хапваме на закуска.
Предпочитаме домашно приготвената храна, дори и хлябът у дома се прави – царевичен, пълнозърнест (пшеница, ечемик, овес,) от просо, елда, нахут и всичко, което става на брашно. Така всичко е по-вкусно, защото е вложена положителна енергия и любов.
Споделете любима рецепта за сладко и солено.
Ще предложа една закуска и едно основно ястие с коприва.
Продукти за закуската:
Сушени смокини – 6-8 бр.
Минерална вода – 300мл
Сусамов тахан – 1-2 с. л.
Пшеничен зародиш – 1 с. л.
Ленено брашно – 1 с. л.
Бадеми смлени (лешници, орехи) – 1 с. л.
Пшенични или овесени трици – 1 ч. л.
Натурален пчелен мед – 1 с. л. (може и без него)
Приготовление:
От вечерта смокините се накисват във водата заедно с триците. На сутринта се пасират (с помощта на пасатор), прибавят се всички останали продукти и отново се включва пасатора за кратко време, за да се хомогенизира сместа.
Тази закуска е изключително здравословна заради богатото съдържание на калций (в сусамовия тахан), фибри, микроелементи, минерали и витамини. Полезна е за всички възрасти (над 2 години). Регулира дейността на целия храносмилателен тракт, повлиява перисталтиката и е истински балсам за страдащите от язвена болест, обстипация и колит.
Кюфтета от картофи и коприва
Продукти:
1 кг сварени на пара и обелени картофи
400 гр коприва
3 белтъка (може да ги пропуснете, ако не ядете яйца)
1 гл. кромид лук
чер пипер
сол
1 к.ч. олио
Приготовление:
Картофите се пюрират, прибавят се копривата и лукът нарязани на ситно, разбитите белтъци, чер пипер , сол и олио. От продуктите се оформят кюфтенца, нареждат се в намаслена тава и се пекат във фурна 40 мин. на 200°С. Поднасят се със сезонна салата.
|
