|
 Новият носител на наградата "Еко съзнание" е добре познато лице от първите редове на протестите за запазване на природата. Боби Сандов обяснява това наше впечатление с чисто административни норми – например като тази, че все той е комендантът на протеста... Притеснява се, че хората ще забравят за какво се бори, като го виждат постоянно къде ли не, но май няма основание – след него трева винаги никне, дори и там, където политически или икономически интереси доскоро не са позволявали това.
За резултатите от протестите, за студентската организация ЮНЕКО, както и за дребните абсурди, с които се сблъсква всяка благородна идея, ни разказва Боби в това интервю веднага след като получи тази така специална ЕкоВеге награда, наречена Екосъзнание...
- Как се чувстваш с наградата, която сега получи – наградата на ЕкоВеге, и кой би препоръчал за следващата номинация от хората в България, занимаващи се с екология и зелена политика?
- Чувствам се на място, удобно ми е. Обстановката, хората наоколо, компанията, ароматите – всичко ми е много приятно. Щастлив съм с това признание. Но трябва да помисля за това кой да е следващият. Защото трябва да отговаря на много, много ваши критерии... Но не защото няма хора – те са много, неудобно ми е да кажа някой пред друг...
- Като част от студентско дружество ЮНЕКО за екология често организираш различни зелени форуми. Увеличи ли се интересът на хората в България по тази тема, имате ли повече посещения на семинарите, какъв е интересът на медиите към вашите мероприятия и към зелената тема?...
- Драстично се е увеличил интересът към тези теми! Аз вече не съм председател на това студентско дружество, тъй като официално съм завършил семестриално и технически вътрешният етичен кодекс не позволява. Има текучество, колегите са млади, аз им помагам. Опитах се в рамките на около половин година да създам някаква приемственост, показвайки, разказвайки, давайки им цялата информация. Но вече си има аудитория, намираме все повече партньорски организации. Явно е осъзнато, че в Университета освен формалното, трябва да присъства и неформалното образование и обучение.
За последните години наистина се увеличи много пъти и интересът на медиите – например кампанията за ГМО. Имаше изключително голям интерес по една трудна и неразбираема тема, неясни боравения с материята. Медиите се интересуват все повече, покрай Копенхаген също беше така. Имам предвид българските медии, чуждите отдавна са узрели за това. Ако говорим за Европа, нещата са по-напред, но и в България се популяризира темата и намира сериозен отклик.
- Какво ново предстои да организира ЮНЕКО?
- Сега работим по проекта за "Зелен университет", за втори път го реализираме. Предстоят ни два семинара, свързани с отпадъците, и "Син пояс". Тук трябва да отворя скоба и да кажа какво представлява "Зеления пояс". Това са южната и западната граница на България - основните защитени зони. Другите граници са водни – източната е изцяло морска, а северната в по-голямата част е река Дунав. Това е един "Син пояс". В общи линии един синьо-зелен пояс обгръща нашата страна.
На семинара "Син пояс" ще засегнем темите за Черно море и Дунав. А за отпадъците – там имаше много дълга борба отпреди пет години, къде успешна, къде не. В момента имаме вече споразумение, до няколко седмици в целия университет – в Ректората и в другите сгради ще сложим кошчета за батерии, за да се рециклират.
- Има ли кошчета за хартия там?
- Не, това е лошата страна на нещата. Още преди пет години направихме един проект, който се казваше "Пътят на хартията" по програма "Младежки дейности" и успяхме да направим споразумение с една от компаниите за разделно събиране на отпадъците. Имахме съгласието на Ректората и в крайна сметка, след като поставихме кошчетата, ни блокира най-ниското звено - чистачките. Оправданието беше, че не им се плащало допълнително за това, нямало го записано като клауза в договора, затова отказаха да събират разделно. Тъй като ние нямаше как да го обезпечим с човешки ресурс, пропадна цялата инициатива. Оттогава натискаме ректорите много усърдно, но не успяваме. Единственото, което ни спира, е че ако трябва да повдигнем темата на малко по-сериозно ниво чрез скандал, ще накърним имиджа на Университета, но в крайна сметка и до това може да се стигне, защото целта оправдава средствата. Понякога трябва да се пишат жалби и петиции до Европейския съюз да стартира някоя процедура срещу България, само и само да можем да спасим нещо.
ЮНЕКО стана партньор и по една инициатива, програма "Живи места". Това са екоцентрове в страната, занимаващи се с пермакултури, зелени покриви, събиране на дъждовна вода, устойчиво развитие в един по-широк аспект. Поканени сме за участие в тези семинари, така че това ще е една от нашите практически дейности. Друга практическа дейност е, че сме партньори пак по програма "Младежта в действие" на Българска фондация Биоразнообразие. Участваме в "Картали 2010" - от 18 май, която се провежда на южния бряг на язовир Студен кладенец, където има изключително богато биоразнообразие. В рамките на пет дни ще се състои много активно практически и теоретическо обучение. През деня участниците се разделят на четири групи. Едната група търси следи на хищници, изследва екскременти и всякакви други неща. Друга група е насочена към редки птици – там са белоглавите лешояди, египетските лешояди. Трета група е насочена към диви кози - там има интересни чифтокопитни. Последната група ходи с лодка по язовира и по бреговете търси фосили. Участниците са в един голям палатков лагер, обикновено от 50 до 100 палатки. Вечер има презентация по една от темите с лектор. Много е интересно и вълнуващо - обстановката с лагерния огън, с групите през деня. Освен това, Милен Стоянов - биопроизводител, който ни беше гост на предишния семинар, ще ни покаже как се третира земята по време на засаждане на домати и пипер, как се отглеждат биодомати и биопипер. Много практически занимания следват за ЮНЕКО и студентите, които се включат към тази дейност!
- Знаеш ли дали има зелено предаване в студентската телевизия Алма Матер?
- Няма още! Въпреки че има зелени консултанти, в мое лице също, ние ги консултираме за много от темите, но няма все още зелено предаване. Процесите са много трудни и тежки, най-вече заради това, че е част от Университета, има лиценз от СЕМ, Съветът за електронни медии и може да излъчва 24 часа по кабел. Но проблемът е, че нямаме възможност да напълним ефира. В момента има три предавания, които се излъчват по Канал 1. От края на април започва нейно предаване в много гледано време, праймтайм, събота вечер – Ку-ку Презареждане. Старото Ку-ку на нов глас . Една от темите е ГМО, ще е интересно.
- Ти си в челните редици много често по митингите в София. Имат ли конкретен практически резултат тези изяви или както смятат някои хора, нищо не се променя с митинги, а хората, които участват, го правят само защото са бунтари?
- Резултати винаги е имало, не винаги са изказвани. Драстичен пример е, че цяла България не можа да направи пряката връзка от големия протест миналата година – 14 януари, най-големият за последните 10 години в България. Имаше няколко основни искания, свързани със Студентски град, земеделските субсидии, фонда "Ин витро" и заменките. Заменките се спряха, фонд "Ин витро" се създаде, земеделските субсидии бяха почти изцяло изплатени, за Студентски град само не се реши почти изцяло въпроса, а частично – забрани се реституцията в дворове на университети, също на училища, детски градини. Така че имаше много голям успех, но това не дойде на следващия ден и хората не могат да направят пряка връзка. Иначе всички инициативи, особено в които аз съм участвал, са били успешни. По-големи протести имаше за мрежата на Натура 2000 и целта да бъде 36%. В крайна сметка тя е 34%, остава само една зона, която трябва да попълним – това е зоната Рила Буфер. Така ще бъде завършена борбата там, но мисля, че почти изцяло беше спечелена тази битка. Протестите, свързани с ГМО, успяха – и то пълен успех.
Има голям смисъл да се протестира. Когато има защо, има тема, нагласа и подкрепа, има голям смисъл да се случи! Бунтарите обикновено са хора, които защитават обществения интерес, раздаващи се хора, нормално е да ги виждаме, когато говорим за обществен, а не за частен интерес. Колкото до мен, наложи ми се през последните две-три години да се занимавам много често с документацията на тези протести – не сме много хората, които го правим. Освен това там трябва да си сложиш главата в торбата. Ти си вече отговорен за тази инициатива и ако нещо стане, теб търсят. Понеже аз съм човекът, който е или комендант, или председател на протеста, затова ме виждаш на предните редици. В интерес на истината, не е добре да се вижда един образ, защото той се преекспонира и в един момент хората забравят за какво се бориш. |
