Какво е EcoVege

ФАКТИ ЗА ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА

1. НИВА НА ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ

·    Понастоящем се сбъдва или надхвърля очакванията най-лошият сценарий на IPCC (Международния съвет по промените в климата към ООН), който до края на столетието ще доведе до катастрофалните 1000 частици CO2 на милион. За да запази планетата в състояние, подобно на сегашното, човечеството трябва да намали нивата на CO2 от 385 частици на милион, както е в момента, до по-стабилните 350 частици на милион.

·    Въглеродните отпадъци се насищат и се превръщат в източници на въглерод, които по-скоро отделят, вместо да абсорбират парникови газове:

-         През последните 10 години (2000 – 2009) се отбелязва намаляване на общото количество растителна маса, дължащо се на сушите, причинени от климатичните промени. (Сп. „Science”, август 2010)

-         Световният океан е абсорбирал огромни количества CO2, което води до увеличаване на киселинността му с алармиращи темпове. (Учени от Университета в Бристол, сп. „Nature Geoscience”, 2010)

·    Увеличаването на средната температура на планетата само с 2 градуса по Целзий може да доведе до отделянето на милиарди тонове метан от Арктика, което ще доведе до масово изчезване на живота на Земята.

2. ПОВИШАВАНЕ НА ТЕМПЕРАТУРИТЕ

·    Ако сега не се предприемат драстични мерки, мрачните прогнози са за повишаване на температурите с 4 градуса по Целзий, което означава настъпване на пустинята, колапс на Амазонка и масивно изпускане на метан от топящия се пермафрост, което ще настъпи още през 2060, а до края на века температурите ще се повишат катастрофално с 5-7 градуса. (Метеорологична служба на Великобритания, 2009)

· Според доклади на учените, първите 10 месеца на 2010 са били най-топлите за всички времена, през които се водят температурни измервания. (НАСА, 2010)

·    През 2010 година са регистрирани безпрецедентно високи температури и жеги най-малко в 16  страни, сред които Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия, Чад, Нигерия, Русия, Мианмар и Пакистан.

·     Само през изминалото столетие температурите са се покачили средно с 0,7 градуса по Целзий, което е 10 пъти повече от повишението, дължащо се на човешка дейност за предишните исторически времена.

·    През изминалите 10 години имахме най-високите средни годишни температури, регистрирани някога в историята на планетата ни. (НАСА, 2010)

·    Ако положението не се промени, например Съединените щати в края на столетието ще имат температури от 122 градуса по Фаренхайт (50⁰ по Целзий). (Статия в сп. Geophysical Research Letters, 2008)

·    Обещанията за намаляване на парниковите газове, дадени от правителствата в Копенхаген, не са достатъчни, за да обърнат посоката на промените в климата. Те все пак могат да доведат до повишаване на средните температури с опасните 3 и повече от 3 градуса Целзий. (Масачузетски технологичен институт – MIT, 2010)

·   Темповете на ЗАГУБА НА БИОРАЗНООБРАЗИЕ са с изумителните от 1000 до 10 000 пъти по-високи от обичайните темпове на изчезване на видове. „Сегашните видове изчезват със скорости, непознати до този момент.” (Philosophical Transactions of the Royal Society B-(Biological Science))

Ако държавите не предприемат мерки за опазване на животинските и растителни видове, за в бъдеще екосистемите могат да бъдат увредени за постоянно. (Програма за околната среда на ООН - UNEP, 2010)

·   Всеки ден губим по 270 уникални растителни или животински видове.

·    Според някои учени Земята понастоящем преминава през т. нар. „шеста вълна на изчезване на видовете”, която е резултат от климатичните промени, а също и от други, главно човешки фактори.

·   Ако покачването на глобалната средна температура надхвърли 3,5 градуса по Целзий, ще изчезнат може би около 70% от всички видове на планетата. (IPCC) 

Нови доклади от 2010 година за засегнати видове:

·   Популациите на антарктически пингвини са намалели с повече от 80% от 1975 година насам заради топенето на ледовете.

·   Арктическите елени карибу намаляват стремглаво поради измиране от глад, причинено от ранното топене на ледовете, последвано от заледяване, което прави растителната им храна недостъпна.

·   Както през 2007 и 2009, и през септември 2010 година десетки хиляди моржове са приближили брега, като са имали нетипично поведение, дължащо се на липсата на ледени блокове, върху които те обичайно си почиват.

·   Мигриращите птици измират поради влошаващите се условия по време на път, които ги оставят без необходимите им хранителни запаси – например, когато долетят до вече пресъхнали мочурища.

1.    ЗАСУШАВАНЕ И НАСТЪПВАНЕ НА ПУСТИНЯТА

·    В следващите 50 години са възможни необратими поражения oт засушаванията - превръщане на големи територии в пустиня - в югозападните части на САЩ, Югоизточна Азия, Източна Южна Америка, Западна Австралия, Южна Европа и северните и южни части на Африка. (Национална администрация на САЩ за океани и атмосфера – NOAA)

·    От 1970 година до първите години след 2000 са се удвоили териториите, обхванати от опустошителни суши. (Dai, 2004)

·    Ето няколко примера за големи регионални засушавания:

-         Северните части на Китай, където са започнали да се появяват 10-метрови пукнатини по полетата. Без радикални промени в режима на използване на водата, в следващите 10 години са възможни десетки милиони „климатични” бежанци от Китай. (доклад от септември 2010)

-         След като са преживели историческите наводнения от 2009, няколко племена от бразилските Амазонски провинции са били изолирани от сушата, достъпът по реката е бил отрязан и единственият начин да се стигне до тях е бил да се върви пеш през гората. (Доклад от септември 2010)

-         Ирак, Китай, Чад, Австралия, Монголия, Судан и много други страни са пострадали от засушавания през 2010.

2.    КЛИМАТИЧНИ АНОМАЛИИ

·    Наблюдаваните аномалии в климата стават повече и са по-интензивни. (IPCC 2007)

Ето някои от най-големите природни катаклизми през 2010:

·    Горещите въздушни потоци и пожарите в Русия. Горещите въздушни маси от лятото на 2010, както и замърсеният въздух от горските пожари, удвоиха броя на смъртните случаи в Москва до 700 души на ден. (Руската Академия на науките) Градските власти в Москва съобщават за 60% увеличение на смъртността сред жителите на града за това лято, когато около 11 000 души са починали вследствие на смога и рекордно високите температури.

·    Наводненията в Пакистан. Обширни наводнения, най-пагубните в историята на страната, доведоха до смъртта на 2 000 души, а други 20 милиона бяха ранени или загубиха дома си. Една пета от страната остана под вода.

·    Свлачищата в Китай. Обхваналите територията на цялата страна наводнения и свлачища оставиха над 3 100 убити и над 1 000 безследно изчезнали само за 2010 година. Наводненията в Китай са нараснали 7 пъти от 1950 година насам.

·    Бразилия също беше засегната от наводнения през април и юни 2010, и двата пъти довели до стотици жертви.

·    Полша пострада от най-опустошителните от десетилетия насам наводнения през май 2010.

·    Горски пожари бушуваха в Португалия през лятото на 2010, предизвиквани от силните ветрове, сухия въздух и рекордно високите 40-градусови температури.

·    В Чад и Нигерия през 2010 имаше суша, след това наводнения, които отнесоха и малкото реколта, оцеляла след сушата.

·    Рекордни студове и снежни бури през 2010 имаше в Индия, Северна Европа, Северна и Южна Америка.

·    Много земетресения и изригвания на вулкани разрушиха през 2010 територии в Индонезия, Турция, Исландия, Чили, Хаити и др.

·    Глобалното затопляне може да улесни изригването на вулкани, намиращи се под ледници, като исландския Ейяфятлайокутл, тъй като загубата на лед води до намаляване на натиска върху горещите скали, намиращи се под земната кора. (Philosophical Transactions of the Royal Society A, 2010)

·    Свлачищата и лавините по високите върхове са се увеличили през последното десетилетие вследствие на глобалното затопляне. Нараства рискът от изригване на вулкани, чиято вулканична пепел може да погребе много градове. (Дейвид Пайл, вулканолог от Оксфорд, Бил Макгуайар от Унивърсити Колидж, Лондон и Рашел Льове от Университета на Ексетър, Великобритания)

·    Нараства броят на наводненията, причинени от топенето на ледниците, тъй като езерата, образувани при тяхното разтапяне стават все повече и все по-големи. (Международен център за интегрирани планински проучвания – ICIMOD, Катманду, 2010)

3.    СМАЛЯВАНЕ НА ГОРСКИТЕ МАСИВИ

·    Африка е на второ място в света по загуба на гори за последните 10 години, като всяка година биват унищожавани алармиращите 3,4 милиона хектара.

·    На обезлесяването се дължат около 20% от емисиите парникови газове.

·    Със затоплянето на климата дърветата поглъщат по-малко въглерод. Дори е възможно горите да започнат да отделят въглероден двуокис чрез дърветата и почвата. (Протоколи на Националната Академия на науките, 2003 и Финландски Институт за околната среда, 2010) Те и сега отделят огромни количества CO2 по време на горските пожари.

·     Увеличават се колониите от дървояди в горите на Северна Америка поради затоплянето на климата, в резултат на което горите стават източници на въглеродни емисии.

4.    ЛЕДЪТ: ЗАТОПЛЯНЕТО В АРКТИКА И АНТАРКТИКА

·    Метанът в атмосферата над Арктика е скочил рязко с 33% само в рамките на  последните 5 години (Пол Палмър, учен от Университета на Единбург, 2010) Топящият се пермафрост в Сибир отделя 5 пъти повече метан, отколкото се смяташе преди. (д-р Кейти Уолтър, 2006) Плиткият пермафрост, намиращ се под Източния Сибирски Арктически шелф, също е нестабилен и изпуска значителни количества метан. (проф. Игор Семилетов, ръководител на International Siberian Shelf Study (ISSS), Университет на Аляска във Феърбанкс, САЩ, 2010)  Арктическата тундра отделя значително повече метан и азотен окис, отколкото се смяташе преди.  (професор Грег Хенри, Университет на Британска Колумбия) Някои учени наричат  топящата се Арктика „бомба с часовников механизъм”.

·    През лятото на 2010 Арктическият лед имаше третата най-малка стойност, като първите две бяха отчетени през последните четири години. (US National Snow and Ice Data Center (NSIDC), годишен доклад, 2010)

·    Настоящото затопляне прави малко вероятна възможността Арктика да се върне в предишното си състояние. (Национална администрация на САЩ за океани и атмосфера (NOAA), Arctic Report Card 2010 Update, САЩ)

·    През зимата на 2009-2010 затоплянето на Арктика донесе сурови студени ветрове и обилен снеговалеж в източна Северна Америка и източна Евразия. (д-р Джеймс Овърленд от NOAA /Pacific Marine Environmental Laboratory,САЩ, 2010)

·    Глобалното затопляне е увеличило с 20 дни годишния период от време, през който се топи Арктическият лед, отколкото преди три десетилетия, което означава, че повече топлина може да се абсорбира от Арктическите морета, и с голямо влияние върху морските екосистеми и върху климата в Северна Америка. (НАСА, 2010)

·    Заради изчезващия лед полярните изследователи можаха за първи път да направят обиколка на Северния полюс с малка лодка от фибростъкло – подвиг, който би бил невъзможен преди 10 години без ледоразбивач, защото проходите бяха затворени от леда. (Пътуването на норвежкия полярен изследовател Борге Оусланд започна през юни 2010)

·    Арктика се затопля двойно повече от всяка друга точка на Земята.

·    През 2007г. ледената покривка на Арктика беше най-тънката, измервана досега и Северозападният пасаж беше достъпен по вода за пръв път. Сега само 10% от леда е стар и твърд, останалите 90% са тънък новообразуван лед. Учените прогнозират лято без никакъв лед още през 2012 или 2013 година.

·    Без защитната функция на леда – да отразява топлината от слънцето, 90% от нея се поглъща от водата и така ускорява глобалното затопляне.

·    Двата най-големи ледени блока на планетата – Гренландия и Антарктика – сега се топят с нарастващи темпове, докато преди 2000-та година се считаше, че са стабилни.

·     Ледниците и глетчерите на Гренландия се топят с най-голямата за последните 50 години скорост. (Национална администрация на САЩ за океани и атмосфера (NOAA),  Arctic Report Card 2010 Update, САЩ)  Напоследък глетчерите са удвоили и утроили скоростта, с която се движат в океана. (Ян Йоугин, Университет на Вашингтон, 2010) „Ледотресенията”, причинени от разчупването на айсберги, са се увеличили 3 пъти от 1993 година насам. (Горан Егстрьом и Мередит Нетълс, Колумбийски Университет, САЩ, 2010) Пълното стопяване на леда на Гренландия би довело до повишаване на нивото на Световния океан със 7 метра.

·     Разтопените морски води могат да доведат до стопяване на цяла Гренландия само за десетилетия, а не за столетия, както се считаше преди. (Cooperative Institute for Research in Environmental Sciences - CIRES, Колорадо, САЩ)

·    На 5 август 2010 една четвърт от ледника Петерман, с размери 4 пъти по-големи от тези на Манхатън, и най-голям за последните 50 години, се отчупи. „Прясната вода, складирана в този леден остров, може да захранва реките Делауеър или Хъдсън в продължение на 2 години" заяви проф. Андреас Мюнхау от Университета на Делауеър.

·    В някои части на Антарктическия полуостров се наблюдават мехурчета във водата, които съдържат 99% метан. (Аржентинският геолог Родолфо дел Вал)

·    В голям обзор, публикуван през 2009, се казва, че ледените рифове в Западния полуостров на Антарктика се топят с темпове, ускорени от топлите води под рифовете.

·    През 2008 година се разцепи ледникът Уилкинс от Западния Антарктически полуостров. През 2002 огромният ледник Ларсен Б, който е на 12 000 години, се разруши напълно само за 3 седмици.

5.    ЛЕДЪТ: ТОПЕНЕ НА ГЛЕТЧЕРИТЕ

·    Повече от 46 000 ледници и пермафрост се топят ускорено на „Третия полюс на света” –  третият по големина земен склад за лед след Арктика и Антарктика, намиращ се на Тибетското плато и Хималаите. Оттеглянето на глетчерите в този район, известен още като „водната кула на Азия”, може да засегне 1,5 милиарда души от 10 страни. (Програма за околната среда „Трети полюс”, ръководена от Китайската Академия на науките, 2010)

·    Ледникът Чакалтая в Боливия, който е на 18 000 години, почти се е стопил; много други южноамериакански ледници и глетчери в Андите могат да изчезнат напълно през следващите десетилетия.

·    Ледниците в Киргизстан се топят 3 пъти по-бързо, отколкото през 50-те години на миналия век, или по около 50 метра на година. 95% от ледниците могат да изчезнат до края на века. (Институт за хидро-енергетика, Национална Академия на науките на Киргизстан, Бишкек)

·    Африканският връх Килиманджаро е загубил 85% от ледената си шапка от 1912 година насам и може да изчезне напълно след 20 години. (Научни съобщения на Националната Академия на науките, 2009) Националният парк „Глетчер” в САЩ ще остане без ледници до 2020, 10 години по-рано, отколкото се предвиждаше преди. (US Geological Survey, 2009)

1.    КЛИМАТИЧНИ БЕЖАНЦИ.

·    Изчислено е, че има около 25-30 милиона климатични бежанци. Очаква се броят им да нарасне до 200 милиона или до 1 млрд. през 2050 година.

·    Първото „селище от климатични бежанци” в Непал от 150 души се е преселило заради недостига на вода, породен от климатичните промени. (Юли 2010)  

2.    КОНФЛИКТИ.

·    Разузнавателните ведомства на САЩ считат глобалното затопляне за сериозна заплаха за сигурността. Топ анализаторът на американските ведомства Томас Фингър прогнозира, че наводненията и сушите ще причинят масови миграции и безредици в много части на света. (2010)

·    Доказателства сочат, че глобалното затопляне е главната причина за насилието в Дарфур. (Atlantic Monthly, 2007)

3.    БОЛЕСТИ.

·    По-високите температури причиняват разпространението на малария, вируса Син Език, вируса Западен Нил, остра тропическа треска и други болести, достигащи милиони хора в по-високите географски ширини или на нови континенти, които никога преди това не са били изложени на тези болести.

·    Допълнително 400 милиона души могат да бъдат заразени с малария до 2080 година вследствие на климатичните промени. (UN)

·    Очаква се нарастване броя на дихателните болести (например астма) и душевните разстройства (свързани с бедствията), поради глобалното затопляне.

4.    СМЪРТНОСТ.

·    Бедствията, свързани с климатичните промени вече са отговорни за около 315 000 смъртни случая годишно и за други 325 милиона души, които са силно засегнати. (Global Humanitarian Forum, 2009)

5.    НЕДОСТИГ: ХРАНА

·    Половината от населението на света ще се изправи пред сериозния проблем на недостиг на храна в рамките на столетието. (University of Washington researchers, in Science, 2009)   

·    Реколтите вече са в опасност от сушите или наводненията, наблюдавани в Русия, Германия, Канада, Аржентина, Австралия, Украйна, Пакистан и много други. (Sept 2010)

·    Цените на храните са нараснали глобално с 5% през август 2010 година. В Мозамбик, бунтовете за храна в отговор на покачилите се цени на хляба, доведоха до 10 смъртни случая и 300 ранени. (Sept 2010)

·    Високите цени на храната, които предизвикаха избухване през 2008 година на безредици в световен мащаб се дължаха на комбинацията от климатични промени и нарасналото търсене на храна за животните от населението на Индия и Китай. (UN World Food Program)

·    Броят на гладуващите хора за пръв път надхвърли цифрата 1 милиард през 2009 година.

·    Повече от 9 милиона души годишно умират вследствие на глад и недохранване. Пет милиона от тях са деца.

6.    НЕДОСТИГ: ВОДА

·    Реките в световен мащаб са в „критично състояние”. Силно застрашени са 80% от водните запаси за световното население. При близо една трета от изследваните източници съществува висок риск от загуба на биоразнообразието. (US researchers Professor Peter McIntyre of the University of Wisconsin-Madison and City College of New York modeler Charles Vörösmarty)

·    Скорошни регионални доклади за недостига на вода:

-          Водните запаси на Близкия Изток са намалели до една четвърт от нивата им от 1960 година. (Arab Forum for Environment and Development (AFED), 2010) Нивата на реките Тигър и Ефрат са се понижили до една трета от нормалните им стойности вследствие на сушата. (UN Inter-Agency Information and Analysis Unit (IAU))

-          Все по-топлите и сухи лета в Обединеното Кралство могат да предизвикат голям недостиг на вода, тъй като речните течения са намалели с 80% (Britain’s Government Office for Science, 2010)

·    Източниците на подпочвени води за кладенците, които поддържат повече от половината световно население, пресъхват. (Lance Endersbee, Monash University, Australia)  

·    1,1 милиарда души нямат достъп до безопасна питейна вода. (World Health Organization, 2005)

1.    КИСЕЛИННОСТ

·      Киселинността на океаните нараства 10 пъти по-бързо, отколкото преди 55 милиона години, когато се е наблюдавало масово изчезване на морските видове. (University of Bristol researchers, in Nature Geoscience, 2010)

·      Ако емисиите не бъдат спрени, е възможно масово изчезване на морските видове до края на века, с нарушено равновесие на крайбрежните води и инвазия на токсични водорасли и медузи. (Geological Society of London, 2010)

2.    МЪРТВИ ЗОНИ

·      Лишените от кислород мъртви зони, причинени от глобалното затопляне могат да се запазят хиляди години. (Shaffer et al. in Nature Geoscience, 2009) Климатичните промени, както и отпадъците от земеделието, причиняват нови и все по-големи бедни на кислород мъртви зони. Сега повече от 400 на брой и обикновено покрай бреговата линия, мъртвите зони се удвояват всяко десетилетие от 1960 година насам. (Science, 2008)

·      Нарастването на броя на токсичните водорасли може да стане повратна точка. Рекордно високите температури през лятото на 2010 година в Балтийско море доведоха до създаването на огромно и увеличаващо се петно от водорасли с размерите на Германия. Разпространението на отровните водорасли се случва с все по-голяма честота както при затворените морета, така и в океаните по целия свят.

3.    ИЗБЕЛВАНЕ НА КОРАЛИТЕ  

·      Експертите докладваха за избелване на коралите в югоизточна Азия и Индийския океан през 2010 година като най-лошото след 1998 година, когато подобно събитие причини загиването на 16% от световните коралови рифове. (Australian Research Council (ARC) Centre of Excellence for Coral Reef Studies)

4.    ЦИРКУЛАЦИЯ НА ОКЕАНА

·      През следващото столетие циркулацията на Атлантическия океан може да се забави, до нейното спиране или обръщане на движението ú, вследствие на огромните количества разтопена сладка вода, които ще променят концентрацията на сол или солеността на водата в океана. Такова събитие може да предизвика ледена епоха в Европа и Северна Америка. (Woods Hole Oceanographic Institution, 2003)

5.    ЗАТОПЛЯНЕ НА ОКЕАНА

·    Изчислено е, че 90% от топлината на парниковите газове през последните години се е абсорбирала от океаните, като се съхранява на дъното на океана. Ако топлината, която понастоящем се поглъща в глъбините на океана, остане в атмосферата, то заобикалящата ни температура ще се увеличава с по 3° С на десетилетие. В Антарктическия океан се наблюдава най-голямото дълбочинно затопляне, и това допринася за покачване на морското равнище както чрез разширяване на океана, така и чрез топенето на крайбрежните ледници в океана. (Sarah Purkey, an oceanographer at the University of Washington, USA)

·    Замръзналият метан, който се намира под океанското дъно може да бъде освободен в огромни количества, ако океаните се затоплят достатъчно, като това ще доведе до по-нататъшно катастрофално затопляне. Внезапното освобождаване на метана може да предизвика образуването на 15-метрови вълни цунами. Ако се запази сегашната скорост, морските температури може да се увеличат с цели 5,8°С до 2100 година. (The Royal Geographical Society. Dr. Mark Maslin, Senior Reader in Geography at University College London and a senior researcher for the London Environmental Change Research Centre, 2005)

·    Температурата на океана се покачва с 50% по-бързо, отколкото беше изчислено през 2007 година.

6.    ЗАГУБА НА ФИТОПЛАНКТОН

·    От 1950 година насам затоплянето на океаните предизвиква намаляване с 40% на популацията от фитопланктон, което ще има сериозни последствия. Фитопланктонът не само има решаващо значение за поддържането на морските екосистеми, но и произвежда половината от световното количество кислород и елиминира СО₂. (Boyce et al. Nature, Jul 2010)

7.    ПОКАЧВАНЕ НА МОРСКОТО РАВНИЩЕ

·    Д-р Джон Холдрен, президент на Американската асоциация за напредък на науката, предвижда възможността за покачване на морското ниво с 4 метра до края на века, а д-р Джеймс Хенсън, ръководител на Годърд институт за космически изследвания към НАСА, е изразил вероятността за покачване на морското ниво с 5 метра до края на века. (съответно 2006, 2007)

·    Увеличаване на морското равнище дори с един метър ще доведе до повече от 100 милиона климатични бежанци и ще застраши големи градове като Лондон, Кайро, Банкок, Венеция, Ню Йорк и Шанхай.

·    Примери за страни, засегнати от покачването на морското ниво:

-       О Лак (Виетнам). Солените океански води нахлуха в изхранващия страната оризов регион – делтата на Меконг, като достигнаха безпрецедентните 60 км нагоре по реката през 2010 година, застрашавайки 100 000 хектара с ориз.

-       Тайланд. До 25 години се очаква морската вода да достига приземните етажи в Банкок. (GEodetic Earth Observation Technologies for Thailand: Environmental Change Detection and Investigation, 2010)

-       Египет. Повече от 58 метра брегова линия изчезват всяка година от 1989 досега в Рашийд. (Omran Frihy of the Coastal Research Institute, 2010)

·    Покачването на морското ниво е причинило изчезването на най-малко 18 островни нации, като още много крайбрежни райони са под постоянна заплаха. Има риск за повече от 40 други островни държави от покачващото се морско равнище.

·    Покачването на морското равнище застрашава половината от световното население, живеещо в радиус от 200 км от морския бряг. Последствията вече се наблюдават при ниско разположените брегови региони и делти: 17 милиона в Бангладеш напуснаха домовете си, главно заради ерозията на бреговете. Източниците на подпочвени води са замърсени със солени води в Израел и Тайланд, в малки островни държави в Индийския и Тихия океан и Карибско море, и в някои от най-важните делти в света, като делтите Янгдзъ и Меконг.

·   При сегашните модели на глобална консумация ще имаме нужда от втора Земя. Природните ресурси, които в момента се консумират, превишават един и половина пъти възможностите на Земята.  (“2010 Living Planet Report” by World Wildlife Fund)

·   Повратните точки могат да се появят изведнъж. Внезапни изменения в естествените екосистеми на Земята могат да настъпят неочаквано, без предупреждение. (Dr. Alan Hastings, professor at University of California, Davis in the USA and one of the world’s foremost mathematical model experts)

ФИНАНСОВИ ЗАГУБИ

·   Вредите, нанесени от повишаващите се морски равнища, наводнения и горещи вълни, дължащи се на стопяването на арктическия лед, ще струват на земеделието, недвижимите имоти и застрахователите повече от 24 трилиона щатски долара до 2050 година. Горещите вълни, наводненията и други фактори вече костват стотици милиарди долари загуби годишно. (US Pew Environmental Group report)

·   Световните загуби, дължащи се на природните бедствия, може да се утроят до 185 милиарда долара годишно до 2100 година. Щетите от свързаните с климатичните промени мощни циклони могат да добавят още 58 милиарда долара годишно. (UN/World Bank joint report, 2010)

·   През 2009 година на Конференцията в Копенхаген за климатичните промени, държавите одобриха фонд от 30 милиарда долара за подпомагане на пострадалите държави, за да се справят с влиянието на климатичните промени, плюс още 100 милиарда долара на година от 2020 нататък.