Настоящият момент на екологично предизвикателство е много вълнуващ, защото предлага на всички професии, занимаващи се с моделиране на обкръжението ни възможност за преоценяване на нашата връзка с природата и със земята.
В ежедневието, ние рядко освен проектантите, се замисляме за дизайна на нашето обкръжение, но чувстваме, мислим и действуваме различно в различно обстановка. Качеството на това, което архитекти, ландшафтни архитекти и други творци създават се отразява на живота на хората, на местата и цялостно на света. Вярвам, че добрият дизайн е съчетание от практичност и философски замисъл, че може да бъде животоподдържащ, че проектите могат да решават екологични проблеми и едновременно с това да са богати на значения и визуална изразителност. Вярвам също така, че възстановяването на връзката на човека с природата e един от приоритетите за нас в настоящия момент.
Ще разгледаме последователно в четири теми няколко аспекта и идеи за преоценка и възстановяване на тази връзка. Това са свързаността ни със земята, с природните цикли, с културната и с естествената история на мястото.
Възстановяване на връзката на човека с природните цикли
Древните хора са се ориентирали във времето и пространството според позицията на небесните тела. Тъй като животът и митологията им са се основавали на поддържането и продължаването на живота и на осигуряването на плодородие, те са били в директен контакт с природата и с нейната цикличност. Повечето хора днес не произвеждат храна. Резулататът от това е загуба на контакт с източника на нашето съществуване, слънцето, както и неосъзнаване на цикличните ритми на природата. Това отчуждение от природата е вдъхновило много съвременни творци да създадат произведения, които подтикват съвременния човек към по-близък диалог с нея, провокират и възобновяват древната връзка между човека и космоса. Създават творби, които карат зрителя да забележи небесните тела. Или пък да се замисли за връзката човешко-космическо време. За да реинтегрират човека към природата, някои автори се фокусират върху физическото присъствие на светлината. Други го карат да чуствува и осъзнава движението на луната и на земята във времето и пространството и на тяхната връзка със слънцето.
Небесните тела: слънцето, луната и звездите.
Ние възприемаме света посредством директната светлина на слънцето през деня, а през нощта, чрез отразената от другите небесни тела. Древните хора не са разбирали научните принципи свързани със светлината, но са били наясно с важността на небесните тела. Изразявали са я чрез почитането на слънцето в много култури и цивилизации. За да осигурят на зрителя директна връзка с небесните тела и природните цикли и да провокират диалога му с космоса, някои съвременни автори "рамкират" със скулптурни елементи слънчеви събития като лятното и зимно слънцестоене и пролетното и есенно равноденствие в конкретна точка от земното кълбо.
В Парк „Тъмна звезда"/Dark Star Park в Рослин Нанси Холт интегрира едно соларно и едно историческо събитие. По този начин тя свързва човешкото с космическото време. Творбата се състои от скулптурни елементи (сфери), подпорни стени, тунели, трева и дървета. В 9.32 ч.на 1ви август всяка година сенките на две от сферите съвпадат с постоянната асфалтова сянка, „нарисувана" в настилката в основата на сферите. Проектът отбелязва историческо събитие в историята на града - датата, 1 август, на която през през 1960 г. Уилиам Рос закупил градската земя.
Светлината
Някои творци акцентират върху връзката на човека със Слънцето, като ни подсещат за неговото присъствие. В Слънчеви белези/Sunlight Convergence/Solar Burns Чарлз Рос оставя светлината да рисува с минимална външна намеса. Преминавайки през лещи, в продължение на цяла година слънчевата светлина изгаря по една малка крива всеки ден в дървени панели. Когато кривите се подредят една до друга те образуват двойна спирала, която обръща посоката си в прехода от лято в зима. Двойната спирала всъщност е древен символ на годината. Друга идея на творбата е материализирането на светлината. За автора изгарянията представляват контакт с източника. Освен това те илюстрират качеството на слънчевата енергия чрез вариращата интензивност на белезите в зависимост от годишното време и различните атмосферни условия. Образувалата се двойна спирала е и резултат от движението на слънцето и земята в пространството. Погледната от този ъгъл инсталацията акцентира върху движението на земята във връзка с другите небесни тела и в пространството.
Продължение на живота
Друг аспект на цикличността са животът и смъртта на живите организми. Някои автори разглеждат идеята за живота и смъртта, които не са две противоположности, а неделими части на едно цяло, в което те преминават от едно състояние в друго. Идеята за продължението на живота е интерпретирана от Чарлз Симъндс в Къща на живота/Growth House . Той разглежда аграрния цикъл на раждане, живот, смърт и прераждане. От чували пълни с почва, в която са добавени различни семена той построява «къща» в пълен размер. Тя представлява сезонно подновяваща се конструкция. За няколко месеца тя преминава през пълен цикъл: от защитно изглеждащ зимен подслон, през светло-зелено пространство с деликатни клончета и едноцветни или пъстри снопове цветя през пролетта, през тъмно-зелено лятно пространство и накрая, набъбнала от плодове и зеленчуци, архитектурната форма експлоадирала през есента. Идеята на проекта е, че нейният живот би могъл да продължи като се направят нови "растителни тухли" от материала, останал след унищожението на старите и се построи нова зимна конструкция. Биологично погледнато, тялото/къщата е отгледана, изядена и засадена отново. Цикълът се състои от трансформация на конструкцията от подслон до храна и обратно.
В реалния живот идеята за продължаването на живота е илюстрирана от цикъла на поколенията. Една генерация заменя предишната. В Разтягане на идентичността/Identity Stretch Денис Опенхайм разглежда идеята за смърта, за плодородието и за трансфера на сила от едно поколение на друго. Той наслагва в голям мащаб своите пръстови отпечатъци с тези на баща си и децата си. Линиите били нарисувани върху земята с катран, което подействувало като наторяване на тревата.
Следва продължение...
За автора на статията:
Вержиния Костова е водещ ландшафтен архитект на „Екологичен Дизайн". Тя има магистърска степен по ландшафтна архитектура от Гринуички университет в Лондон. Завършила е Лесотехническия университет в София. Участвувала е в проектирането и изграждането на различни по мащаб и сложност частни градини, офисни сгради, ресторанти, хотели, обществени зелени площи, басейни, индустриални пространства и интериори в България. Автор на публикации във водещите интериорни, български списания – „Наш Дом", „Брава Каза", „Абитаре", „Колиърс Интернешънъл", „Идеален Дом" и „Домът".
|