Литературни произведения
|
Публикувано от: Радостина Колева
|
Неделя, 10 Май 2009 |
Вчера с дванадесетгодишния ми син Асен случайно се озовахме в отдалечена част на града. Изведнъж той настойчиво ме задърпа за ръката. Погледнах в тази посока и видях хора, които се тълпяха край едно дърво, растящо зад желязна ограда. Имаше табела: „Пипането строго забранено! Глоба 100 евро.” Хората му се възхищаваха, някои се снимаха. Аз го гледах прехласната, почти бях забравила как изглежда, защото то бе единственото в града. - Мамо, - попита синът ми, - какво е това? - Дърво – отвърнах аз. - Дървета…Чел съм за тях в книгите. За какво служат? Знаех как да отговоря на този въпрос. - Те пречистват въздуха. Поглъщат въглероден двуокис и отделят кислород. - Но нали имаме филтри за пречистване на въздуха? – отбеляза Асен. - Не намираш ли, че е красиво? – запитах. - Красиво? Не смятам. Не е симетрично. А и този странен цвят…Не е бял, не е сив, не е черен… - Зелен – подсказах му аз. - Не ми харесва. А и дори да предположим, че е красиво, за какво служи красотата? По-добре да го махнат и да построят на негово място някоя функционална сграда – хладно отбеляза той. Аз го гледах шокирана. Явно бях родила някакво бездушно чудовище. Нима такова е новото поколение? Какво ли бъдеще ни готви то? Но тогава се сетих, че не те, а ние бяхме изкоренили дърветата и бяхме ги заменили с филтри за пречистване на въздуха, ние бяхме построили еднаквите бели сгради. Изглежда бяхме създали един стерилен свят със стерилни сгради, стерилен въздух и хора без чувства. В този миг се разнесе птича песен. Вгледах се и видях, че птички бяха свили гнездо на дървото. Посочих ги на сина си. - Виж, тези птички са си построили дом на дървото. - Песента им ми харесва – каза момчето. – Сега разбирам за какво служат дърветата. Като порасна, ще се погрижа да има много. И още птички ще дойдат… |