|
Източник: http://findarticles.com/p/articles/mi_m1200/is_22_167/ai_n14791407
Science News, May 28, 2005 by Naila Moreira
Отровен газ, издигащ се от дълбокия океан може да причини най-голямото измиране на видове в историята на Земята. Нов модел описва, как сероводород, произведен от океански бактерии внезапно се е издигнал в атмосферата преди 250 милиона години, отравяйки сухоземните животни. Същото събитие е разрушило защитния озонов слой на планетата и така е убило много сухоземни и морски растения.
Изследователи обсъждаха причините за тази екологична катастрофа, която е унищожила 95% от морските и 70% от сухоземните видове в края на периода Перм. Учените предполагат като възможен виновник, сблъсък с метеор, глобално затопляне от увеличена вулканична дейност и промени в химичния състав на океана. През май геологът Лий Къмп от Pennsylvania State University in State College и колеги обсъждаха, че изпускането на сероводород от океана може да превърне събитието от периода Перм от умерено измиране в масово такова.
Използвайки оценки на атмосферните и океански условия, изследователите са направили математически модел за поведението на сероводорода по време на периодите с ниско ниво на кислород в миналото на Земята, като периода Перм. Както състава на атмосферата варира във времето, така и дълбокият океан периодично губи целия си разтворен кислород, казва съавтора на статията Александър Павлов от University of Colorado in Boulder. Такива условия позволяват развитието на бактерии, които живеят без кислород, да се размножат прекомерно и да произвеждат сероводород.
Този сероводород обикновено се променя в безвредна сулфатна сол, когато разтвореният газ се съедини с кислород под повърхността на водата, този процес се нарича chemocline. Както и да, ако достатъчно сероводород се натрупа в зона, в която няма кислород, тогава газът може да се издигне внезапно от дъното на океана и да изригне в атмосферата, казва Къмп.
Въпреки че, окислени газове в атмосферата биха разрушили първоначално токсичният газ, Павлов отбелязва, че сероводородът е в състояние да погълне всички налични атмосферни газове, за да се неутрализира. Тогава концентрацията на сероводород би се увеличила неимоверно само за няколко стотин години, добавя той.
Освен това, моделът предполага, че газът вероятно ще разруши озоновите молекули в горните слоеве на атмосферата. Озонът възпрепятства достигането до Земята на ултравиолетовите лъчи на слънцето. Загубата на тази защита би убило уязвимите видове, особено растенията, които биха преживели токсичните нива на газ.
Много предишни теории, приписващи измирането през периода Перм на промени в химичния състав на океаните или атмосферата, обясняват добре само широко разпространеното измиране на морските обитатели, казва Paul Wignall of the University of Leeds in England. Докато широко разпространената загуба на кислород в океаните лесно обяснява измирането на морските видове, то новата теория обяснява механизма на измиране на видовете на сушата.
Глобалното затопляне по времето на периода Перм, може би причинено от вулканична активност, играе роля в създаването на условия за кислородна недостатъчност в океаните, казва Къмп. В топла вода аеробните бактерии процъфтяват, в следствие на което кислородът намалява.
Въпреки днешното глобално затопляне, моделите на циркулация на водата и високите нива на кислород в атмосферата предпазват океана, като го поддържат богат на кислород, така че толкова пагубни последствия от сероводорода са малко вероятни, казва Павлов.
Къмп предполага, че дори по време на измирането в периода Перм, изригването на сероводорода е било ограничено. Новият модел на измиране на видовете от сероводород може също така да е предотвратило еволюционен скок от морето на сушата през Протерозойския период преди 0,8 – 1,8 милиарда години. |
