Какво е EcoVege

Благодарим за интервюто, което тя се съгласи да даде за сайта ЕкоВеге и ценните мисли, които споделя с нашите читатели. Ето го и него:

Откъде дойде идеята и как реши да направиш сайта „Земя на заем”?

Дългата или кратката версия (усмихва се)? Всичко се случи много непринудено и сега като се замисля нещо ме водеше към това. Събитията сами се стичаха, аз само бях наблюдател и изпълнител.

И така, имах известни здравословни проблеми, които дълги години се опитвах да излекувам по всевъзможни стандартни методи, предлагани от съвременната медицини. Естествено нищо не ми помагаше или ефекта беше само временен. Не знам как така стана, че ми попадна една книга за пречиствания на тялото и направих няколко такива на черния дроб.

Един разговор с моята приятелка Соня ми показа пътя. Говорехме си за здравословните ми проблеми и за това, че нищо не помага и тя тогава ми каза, ей така съвсем небрежно: “Мер, човек е това, което яде”. Само фраза, а толкова въздействаща, все едно в момента, в който я чух и изведнъж прогледнах. До тогава не бях обръщала по-задълбочено внимание на процеса хранене и как храната влияе на тялото ни. Тези думи много трайно се загнездиха в съзнанието ми. След това тя ми беше на гости и стана въпрос за суровоядството и за ефекта от него. В последствие задълбах в това, какво означава “човек е това, което яде”. И ми се отговори на всички мои питанки.

Междувременно няколко месеца преди това се занимавах с пречиствания на тялото и бях поразена от информацията и от факта, че човек може сам да се излекува и сам да постигне перфектно здраве. Докато четях книги и материали за различните видове пречиствания, гладолечения и процедури, постоянно изпитвах нуждата да споделям с близките си всичко, което съм изпробвала и научила. Осъзнах, че родителите ми, роднините ми, приятелите ми, аз... всички можем да бъдем напълно здрави, свежи и бодри, само с малко воля, с желание  да обърнем известно внимание на вътрешната си чистота и с правилната храна. Това, което четох всеки ден толкова много ме шокираше тогава, че наистина исках да разкажа на всички, за които ме беше грижа. Споделях на работата, споделях и вкъщи, разговарях и с баща ми и майка ми. На повечето им беше любопитно и се съгласяваха, но не променяха нищо от навиците си, но и честно казано много и не искаха. Затова реших, че ще направя сайт, в който ще публикувам опита си от пречистванията, всичко, което съм изпробвала и съм останала доволна, като скритата идея беше, че близките ми ще четат от време на време, най-малкото от любопитство, пък още по-добре ако решат да се погрижат и за себе си с методите, за които пиша.

А за името..... докато се разхождахме, Соня ми спомена и една много известна индианска поговорка на английски, от която ти омекват колената като я чуеш - We do not inherit the Earth from our parents, we borrow it from our children (Не наследяваме Земята от родителите си, а я взимаме на заем от децата си).

Интересът към сайта изглежда голям...

Знам ли... средно 1000 посещения на ден са, но това дали е много?! От време на време поглеждам статистика най-вече, защото ми е любопитно да разбера, например коя статия е най-четената или от кой край на света са отваряли сайта, ей такива неща. Оказва се, че най-много коментари и посещения има в темите за пречиствания и самолечение, което много ме радва.

Кога реши да станеш суровоядка? Как се чувстваш?

Аз дали съм суровоядка всъщност (усмихва се)?! Дълго време съм доста и от време на време не съм. Случва се да ям стандартен шоколад, сладолед или някоя домашна гозба, приготвена с много мерак. Първата година бях доста твърда и неотклонна от суровоядството с леки йо-йо ефекти. Отделно си правя някакви експерименти (от рода на “това и това ще ям или еди кое си ще спра да ям и ще видя как ще ми се отрази промяната”). Но иначе идеята да осмисля храненето си ме осени малко преди да стартирам сайта – май месец 2008 година. От тогава се случиха много промени на физическо и емоционално ниво, които често съм споменавала. Най-съществените промени: разреших здравословните си проблеми, станах по-жизнена и най-вече будна, осъзната.

За всички хора ли е подходяща суровата храна или има и изключения? Има хора, които например имат гастрит и може би такава храна не е подходяща също за тях?

Ако човек с независимо какви здравословни проблеми си промени рязко храненето в началото най-вероятно ще изпита силен дискомфорт. Това се отнася особено за заболявания на храносмилателната система. Затова е най-подходящо съвсем постепенно да променяме храненето си към по-здравословно и много внимателно да наблюдаваме какво се случва с нас. Добре е и малко да се запознаем с болестта и с процесите в тялото ни. Имам приятел, който страдаше от много сериозен гастрит, а сега е почти изцяло суровоядец. Преди това се бореше с гастрита си в продължение на години, а сега му беше нужно по-малко от година, за да изчезне напълно проблема. Но иначе най-мекия вариант е да суровоядстваш на 80%, като постепенно стигнеш до там.

Сред суровите храни има и чудесни афродизиаци...като кълновете. Има брошури, в които се споменава, че кълновете са богати и на аминокиселини и дори витамин Б12? (Доколко това е така и дали просто не е някой търговски трик?)

Консумацията на кълнове подобрява здравето ни в цялостен аспект. Най-вече те са ни полезни заради високото си съдържание на ензими, витамини и хлорофил (в пониците), които не само ни лекуват, но и ни подмладяват. Те са жива храна, чиято енергия директно се из ползва от клетките ни с минимални усилия от страна на тялото ни.

Източниците на В12 всъщност не са самите растения или животински продукти, а бактериите в тях или върху тях. Такива бактерии има и в човешкото тяло – в червата ни, стомаха, устната кухина, междузъбните пространства... И всъщност бактериите в нас произвеждат този витамин, а дали ние ще сме способни да го абсорбираме и използваме опира до това дали храносмилателната ни система е в изправност и добро здраве. В животинските продукти има доста от този витамин, но това е защото в месото има и доста бактерии, като с термичната обработка значително нивата му намаляват.  В някои литературни източници се твърди, че източници на В12 са кълновете, спирулината, кламатското водорасло, цветния прашец, бирената мая. В други пък се твърди, че В12 от растителни източници не се абсорбира от тялото ни. Това всъщност не е толкова важно. По-важно е да се знае, че В12 се отделя от бактериите в червата ни и само при добра чревна флора може да имаме добри нива на В12. Ако червата ни не са чисти и с правилните бактерии и ние сме в лошо здраве или под постоянен стрес, дори и с животински продукти да се храним също може да страдаме от недостиг на В12.

Твоята любима рецепта е...

Ооо, доста са.... но може би най-най любимата ми е да си направя сама шоколад. Не  го правя с точни съставки, просто разтопявам кокосово и какаово масло, слагам сурово какао, мака, мескит, лукума и спирулина и подслаждам с мед или агаве, начупвам орехи и сместа слагам във формички за лед за 1 час в хладилника.

Още една рецепта правя много често –  “мляко” от кашу и сусам с щипка сол и какао на прах (и нещо за подслаждане). Това пия обикновено, когато съм жадна и едновременно с това гладна.

Иначе напоследък дори се храня по-просто, не прекарвам много време в кухнята, лято е. Какво по-вкусно има от сладка диня или пъпеш или салата от розов домат, отгледан в собствената градина, с листа от рукола и киселец и поръсен със смлян сусам.

За още здравословна и полезна информация:

http://www.zemianazaem.com